Позиция на Американската Диетоложка Асоциация относно вегетариански режими на хранене

Референция : ADA position: Vegetarian Diets. J Am Diet Assoc. 2003;103:748-765
Уебсайт : http://www.eatright.org/cps/rde/xchg/ada/hs.xsl/advocacy_933_ENU_HTML.htm 

Немски превод на статията от Германския Вегетариански Съюз
Италиански превод на статията от Научно Общество на Вегетарианците

РЕЗЮМЕ
 

Позицията на Американската Диетоложка Асоциация и Диетолозите на Канада е, че добре планираната вегетарианска диета е здравословна, достатъчно хранителна и допринася за предотвратяване и лечение на определени заболявания. Около 2,5% от пълнолетните жители на САЩ и 4% от тези на Канада се хранят вегетариански. Вегетарианска диета се дефинира като несъдържаща месо, риба или птиче месо. Интересът към вегетарианството изглежда нараства с все повече ресторанти и заведения за хранене, предлагащи редовно вегетарианска храна. Наблюдава се значителен ръст на храни атрактивни за вегетарианци и такива храни се появяват в много супермаркети. Тази позиционна студия прави преглед на сегашните научни данни, отнасящи се до ключови за вегетарианството вещества : белтъчини (протеини), желязо, цинк, калций, вит. D, вит. B2 (рибофлавин), вит. B-12, вит. А, омега-3 мастни киселини и йодин. Вегетарианска, вкл. веганска диета може да покрие актуалните препоръки за тези хранителни вещества.  При някои случаи използването на обогатени храни и добавки може да бъде в помощ за да бъдат задоволени препоръките за някои вещества (не толкова вегетарианският режим е неестествен, по-скоро средата в която (повечето) живеем е неестествена - бел. прев.). Добре планирана веганска и др. тип вегетарианска диети са подходящи за всички периоди на живота, вкл. бременност, лактация,  детство и юношество. Вегетарианските диети предлагат редица предимства, включващи ниски нива на наситени мазнини, холестерол и животински протеин, както и високи нива на въглехидрати, рaст. влакнини, магнезий, калий, фолиева киселина и антиоксиданти като вит. С и А и фитохимикали (флавоноиди и др.). Доклади показват, че вегетарианци имат по-нисък индекс на телесната маса (“ИТМ”) отколкото невегетарианци, както и по-нисък процент смъртност от исхемична болест на сърцето; по-ниски нива на холестерол в кръвта; по-ниско кръвно налягане; по-ниски нива хипертония, диабет тип 2,  рак на простатата и на дебелото черво. Въпреки че редица федерално финансирани и институционално подкрепяни програми се съгласуват с вегетарианците, много имат храни подходящи и за вегани в днешно време. Поради разнообразността на режима на хранене сред вегетарианци, е необходимо индивидуално определяне на хранителния прием. Професионалните диетолози носят отговорност да подкрепят и съдействуват на хора, които изразяват интерес за вегетариански режим на хранене. Те могат да играят ключова роля в информирането на клиенти вегетарианци относно хранителни източници на определени вещества, покупки на храни и приготовление, както и всички варирания, нужни за покриването на индивидуални нужди. Планиране на меню за вегетарианци може да бъде опростено чрез използване на наръчник за храни, в който са описани групи храни и големини на порции. J Am Diet Assoc. 2003;103:748-765.

ПОЗИЦИОННО СТАНОВИЩЕ:

Позицията на Американската диетоложка асоциация и Диетолозите на Канада е, че добре планираният вегетариански режим на хранене е здравословен, достатъчно хранителен и допринася за предотвратяване и лечение на определени заболявания.

ВЕГЕТАРИАНСТВО В ПЕРСПЕКТИВА:

Вегетарианец е човек, който не яде месо, риба или птиче месо или продукти съдържащи тези храни. Моделът на хранене на вегетарианци  може да варира значително. Моделът на хранене на лакто-ово-вегетарианец се базира на зърнени храни, зеленчуци, плодове, варива, семена, ядки, млечни продукти, и яйца, но изключва месо, риба и птиче месо. Лакто-вегетарианският изключва яйца както и месо, риба, и птиче месо. Веганският или пълният вегетариански модел е подобен на лакто-вегетарианския, с допълнително изключване на млечни и др. животински продукти. Дори в тези модели може да съществуват големи вариации с тенденцията да се избягват животински продукти.

Хора избиращи макробиотични храни често се отъждествяват като следващи вегетариански режим на хранене. Макробиотичният начин на хранене е базиран основно на зърнени храни, варива, и зеленчуци. Плодове, ядки, и семена се използват в по-малка степен. Някои хора използващи макробиотична храна не са точно вегетарианци, тъй като използват ограничени количества риба. Някои "самоописващи се" като вегетарианци, които в крайна сметка не са вегетарианци, биха ядяли риба, птиче месо или дори месо (1,2). Някои изследвания са определили тези "самоописващи се" вегетарианци като полувегетарианци и са дефинирали полувегетарианец като ядащ месо от време на време, който се храни преобладаващо вегетариански (3) или като ядащ риба и птиче месо по-малко от 1 път седмично (4). Необходима е индивидуална оценка за да се определи точно хранителното качество на храната на вегетарианец или някои който казва че е вегетарианец.

Обичайни причини за избиране на вегетарианска храна включват здравни съображения, загриженост за околната среда, и фактори от защитата на животните (5,6). Вегетарианци се позовават и на икономически причини, етични съображения, издания за световния глад, и религиозни вярвания като техни причини за следване на техния избран модел на хранене.

Потребителски тенденции 

През 2000г. близо 2,5% от пълнолетното население на САЩ (4,8милиона души) са следвали последователно вегетариански режим на хранене и твърдяли че не са консумирали месо, риба, или птиче месо (7). Малко по-малко от 1% от тези хора са били вегани (7). Съгласно това проучване, по-голямата част вегетарианци живеят на източното или западно крайбрежие, в големи градове, и са от женски пол. Почти 2% от 6-17 годишни деца и млади хора в САЩ са вегетарианци, и към 0,5% от тази възрастова група са вегани (8). Съгласно изследване от 2002г. (9), около 4% от пълнолетните жители на Канада са вегетарианци; това означава приблизително 900 000 хора. Фактори, които могат да повлияят броя на вегетарианци в САЩ и Канада в бъдеще, включват нарастващ интерес към вегетарианство и пристигането на имигранти в САЩ от страни, където вегетарианството обикновено се прилага (10). Двадесет до 25% от пълнолетнтите американци съобщават, че ядат четири или повече дни седмично безместно или "обичайно или понякога се хранят вегетариански", което подсказва за интерес към вегетарианство (11). Допълнителни данни за повишения интерес към вегетарианство включват появата на права на животните / етични тенденции в колежи и университети; разпространението на уеб-сайтове, списания и бюлетини, и книги за готвене с вегетариански теми; и формиране на обществено отношение към мястото на вегетарианска храна при хранене извън къщи. Повече от 5% от изследваните през 1999г. казват че винаги поръчват вегетарианска храна, когато се хранят навън; близо 60% "понякога, често, или винаги поръчват вегетарианска храна в ресторант” (12).

Ресторанти реагират на този интерес към вегетарианство. Националната Ресторантьорска Асоциация съобщава, че 8 от 10 ресторанта в Съединените Щати с обслужващ сервиз предлагат вегетариански ястия (13). Ресторанти за бързо хранене започват да предлагат салати, веге-бургери, и др. вегетариански избори (14).

Освен това има растеж в професионалните интереси към вегетарианското хранене; броят на статии в научната литература относно вегетарианство се повишава от по-малко от 10 статии на година в края на 60-те до 76 статии на година през 90-те (15).

Има повишаващо се признаване на ползите от растително-базирания режим на хранене, очертан като  съдържащ богати количеста растителни храни и ограничени количества животински храни. Американският Изследователски Институт за Рак и Световният Фонд за Изследване на Рак се изсказват "за" избирането на базираната главно на растения храна, богата на разнообразни зеленчуци и плодове, варива, и минимално преработена скорбялна храна и ограничена консумация на червено месо, ако червено месо въобще се яде (16). Американското Дружество за Рака препоръчва избора на повече храна от растителен произход (17). Американската “Heart Association" препоръчва избора на балансирана диета с наблягане на зеленчуци, зърнени храни, и плодове (18), и Канадската "Heart and Stroke Association" съветва за използване на зърнени храни и зеленчуци вместо месо като основа на храната (19).  “Обединените Диетологични Ръководни Насоки”, разработени от Американското Дружество за Рака, Американската "Heart Association", Националните Здравни Институти, и Американската Академия на Педиатрите, се изказват "за" хранителен режим, базиран на разнообразни растителни храни, включващи продукти от зърнени храни, зеленчуци, и плодове, като за намаляващ риска от основни хронични заболявания (20).

Наличие на нови продукти 

Американският пазар за вегетариански храни (храни като месни аналози, млека от неживотински произход, и вегетариански храни които директно заместват месо или др. храни от животински произход) е оценен на 1,5 милиарда $ през 2002г., от 310 милиона $ през 1996 (21). Този пазар се очаква почти да се удвои през 2006г. на 2,8 мрд. $ (21). Канадските продажби на месни аналози се утрояват между 1997 и 2001г. (22).

Наличната достъпност на нови продукти, вкл. обогатени храни и полуфабрикати, се очаква да има силно въздействие върху хранителния прием на вегетарианци. Обогатени храни като соево мляко, месни аналози, сокове, и готови зърнени храни за закуска могат да добавят значително към вегетарианския прием на калций, желязо, цинк, вит. B-12, вит. D, и рибофлавин (вит. B2). Вегетариански полуфабрикати, включващи веге-бургери и веге-догове, замразени предястия, храни в купа, и соево мляко, правят много по-просто да бъдеш вегетарианец днес отколкото в миналото.

Вегетариански храни са лесно достъпни, не само в супермаркети но и в магазини за природни храни. Около половината маса вегетариански храни се продават чрез супермаркети и още толкова в магазини за природни храни (21). 3/4 от продажба на соево мляко се извършва в супермаркети (21).

Обществени политически изказвания и вегетариански диети

Диетологичните Препоръки на Съединените Щати (23) упоменават, "Вегетариански храни могат да бъдат съвместими с Диетологичните Препоръки за Американци, и да отговарят на Диетологичните Стандарти за храни." Те препоръчват задоволяването на хранителни нужди за хора, които избират да се въздържат от всички или почти всички животински продукти. Някои казват, че задоволяването на Диетологичните Препоръки може най-добре да се постигне с използването на вегетарианска храна или храна предимно от растителен произход (24). Национални ръководства за храна включват някои вегетариански избори. Типични вегетариански храни като варива, тофу, соеви бургери, и соево мляко с добавен калций са включени в таблица на Хранителната Пирамида на “USDA” (23). Канадските Препоръки за здравословно хранене могат да бъдат използвани от лакто и ово-лакто вегетарианци (25). "Health Canada" посочва че добре планиран вегетариански режим подпомага добрия хранителен статус и здраве (26).

ЗДРАВНИ ИЗВОДИ НА ВЕГЕТАРИАНСТВО:

Вегетариански режим на хранене предлага редица предимства, включващи ниски нива на наситени мазнини, холестерол, и животински протеин и високи нива на въглехидрати, рaст. влакнини, магнезий, бор, фолат, антиоксиданти като напр. вит. С и вит. Е, каротиноиди, и фитохимикали (27-30). Някои пълни вегетарианци (вегани) могат да имат приеми на вит. B-12, вит. D, калций, цинк, (селен – бел. прев.) и понякога рибофлавин, които да са по-ниски от препоръчителните (27,29,31).

ПРЕГЛЕД НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ВЕЩЕСТВА ЗА ВЕГЕТАРИАНЦИ:

Протеин (Белтъчини)

Растителен протеин може да отговаря на нуждите, когато се консумират разнообразни растителни храни и енергийни нужди са задоволени. Изследване сочи, че асортимент от растителни храни, яден през продължителността на ден, може да достави всички есенциални аминокиселини, да осигури адекватно наличие на азот и да бъде използван от здрави хора в зряла възраст, и така, допълващи се протеини нямат нужда да бъдат ядени в едно и също хранене (32).

Преценки на нужди от протеин на вегани варират, зависещо до известна степен от избори на храна (33). Скорошен метаанализ на изследвания на азотен баланс не са открили значими разлики в нужди от протеин в зависимост от източниците на хранителен протеин (34,35). Основани главно на по-ниската усвояемост на растителен протеин, други групи споменават че нуждите от протеин на вегани могат да бъдат повишени на 30% до 35% за бебета на възраст до 2г., 20% до 30% за 2 до 6-годишни деца, и 15% до 20% за тези с възраст над 6г., в сравнение с тези на невегетарианци (36).

Качеството на растителния протеин варира. Базиран на "the protein digestibility corrected аmino acid score" (PDCAAS), който е стандартният метод за установяване на протеиново качество, соев изолиран протеин може да отговаря на нужди от протеин толкова ефективно колкото животински протеин, докато пшеничен протеин сам , напр., може да бъде 50% по-малко използваем от животински протеин (37). Специалисти по хранене трябва да имат предвид, че нуждите от протеин могат да бъдат по-големи от Референтните стойности на хранителен прием ("RDA") при вегетарианци, чиито източници на диетологичен протеин са основно тези, които са по-малко усвоими, като напр. някои житни храни и варива.

Житни храни имат ниско съдържание на лизин, есенциална аминокиселина. Това може да бъде от практическо значение при изчисляване на диети на индивиди, които не консумират източници на животински протеин и съдържат миски нива на протеин (35). Диетологично приспособяване като използването на повече бобови култури и соеви продукти на място на др. протеинови източници, които имат ниско съдържание на лизин, или увеличаването на диетологичен протеин от всички източници, може да осигури достатъчен прием на лизин.

Въпреки че някои жени вегaнки имат приеми на протеин, които са оскъдни,  типични приеми на протеин на лакто-ово-вегетарианци и на вегани изглежда задоволяват и надвишават потребности (29). Спортисти също могат да задоволяват техни нужди от протеин чрез растителна храна (38,39).

Желязо

Растителни храни съдържат само не-хемжелязо,  което е по-чувствително от хемжелязо към два инхибитори (забавители) и "усилватели" на усвояемостта на желязо. Инхибитори на усвояемост на желязо включват фитат; калций; чайове, вкл. някои билкови чаоиве; кафе; какао; някои подправки; и влакнини (40). Витамин С и други органични киселини, срещащи се в плодове и зеленчуци, могат да усилят усвояемостта на желязо и могат да спомогнат да се намалят ефектите на фитат (41-43). Изследвания сочат, че усвояемост на желязо може бъде значително намалена ако храната би имала високо съдържание на инхибитори и ниско на "усилватели". Препоръчвани приеми на желязо за вегетарианци са 1,8 пъти по-високи от тези на невегетарианци поради по-ниска усвояемост на желязо от вегетарианска храна (44).

Основният инхибитор във вегетарианска храна е фитат. Тъй като приемът на желязо се повишава както приемът на фитат се повишава, ефекти върху статус на желязо са доста по-малки, отколкото могат да бъдат очаквани. Влакнини изглежда имат по-малко въздействие върху усвояването на желязо (45,46). Витамин C, консумиран заедно с източника на желязо може да помогне да се намалят инхибиторните ефекти на фитата (42,43), и някои изследвания свързват висок прием на витамин С с повишен статус на желязо (47,48). Същото е вярно за органични киселини в плодове и зеленчуци (41). По-високите приеми на витамин С и на зеленчуци и плодове при вегетарианци могат да повлиaят благоприятно усвояемост на желязо (2). Някои техники на приготвяне на храна като накисване и покълване на бобови храни, зърнени храни, и семена може да хидролизират фитат (49-51) и да повишат усвояемост на желязо (42,51,52). Подквасване на хляб хидролизира фитат и увеличава усвояемост на желязо (49-51, 53, 54). Други ферментационни методи, като тези използвани за направата на мизо и темпе от соеви храни, също могат да направят желязо по-достъпно (55), въпреки че не всички изследвания подкрепят това. Докато много изследвания на усвояемост на желязо са били краткосрочни, има данни че адаптация към ниски приеми намира място през по-дълги периоди и включва не само повишена усвояемост но и намалени загуби (56,57). Вероятно е нужди от желязо да зависят от съставянето на целия начин на хранене и да са значително по-ниски за някои вегетарианци отколкото за други.

Изследвания типично показват прием на желязо от вегани като по-висок отколкото на лакто-ово-вегетарианци и на невегетарианци, а най-много изследвания показват прием на желязо на лакто-ово-вегетарианци като по-висок отколкото на невегетарианци (29). Източници на желязо са показани в Таблицата.

___________________________________________________________________________

Таблица Вегетариански източници на хранителни вещества

___________________________________________________________________________

Храна                                                                      Количество за порция

Желязо                                                                                        [мг]

Соеви храни

Соеви зърна, сготвени, 1/2 с (125мЛ)____________________4,4

Соеви зърна, сушено изпечени, (соеви ядки), 1/4 с (60мЛ)___1,7

Соево мляко 1/2 (125мЛ)______________________________0,4-1,00

Темпе, 1/2 с (83г)____________________________________2,2

Тофу, твърдо, 1/2 с (126г)_____________________________6,6

Веги "месо", обогатено, 1оz (28г)_______________________0,5-1,9

Варива (сготвени, 1/2 с/125 мЛ)

Боб Адцуки_________________________________________2,3

Печен боб, консервиран, вегетариански_________________1,7

Черен боб__________________________________________1,8

Нахут, леблебия_____________________________________2,4

Едър боб___________________________________________1,9

Червен боб_________________________________________2,6

Леща______________________________________________3,3

Боб "Lima"__________________________________________2,2

Бял боб____________________________________________2,3

Шарен боб_________________________________________2,2

Ядки, фъстъци, семена, и техни масла

Бадем, 1/4 с (60мЛ)_______________________________1,5

Кашу, 1/4 с (60мЛ)________________________________2,1

Фъстъчено масло, 2 суп. лъж. (30мЛ)_________________2,7

Фъстъци, сухи печени, 1/4 с (60мЛ)__________________0,8

Тиквено семе, сушено, 1/4 с (60мЛ)__________________5,2

Сусамов тахaн, 2 суп. лъж. (30мЛ)___________________2,7

Слънчогледово семе, печено, 1/4 с (60мЛ)____________2,3

Хляб, тестени и зърнени храни

Ечемик, лющен, сготвен, 1/2 с (125мЛ)______________________________________1,0

Тестени храни за закуска, обогатени, 1 oz (28г)______________________________2,1-18

"Пшеничeн крем“, сготвен, 1/2 с (125мЛ)____________________________________5,1

Овесена каша, разтворима, обогатена, сготвена 1/2 c (125мЛ)__________________4,2

О. каша, обикновена, за бързо приготвяне или разтворима, сготвена, 1/2 с (125мЛ)_1,6

"Quinoa", сготвено, 1/2 с (125 мЛ)__________________________________________2,1

Пшеничен зародиш, 2 (14г)_______________________________________________0,9

Пълнозърнеста пшеница или бял обогатен хляб, 1 филия (28г)__________________0,9

Плодове (сушени, 1/4 с/60 мЛ)

Кайсии___________________________________________1,5

Стафиди (от френско грозде)________________________1,2

Смокини__________________________________________1,1

Синя слива________________________________________1,1

Стафиди (от обикн. грозде)__________________________1,1

Зеленчуци (сготвени, 1/2 с/125 мЛ или според маркировката)

Китайско зеле ("pak choi")_____________________0,9

Броколи____________________________________0,7

Зелен или жълт фасул_________________________0,8

Зеле_______________________________________0,6

Покълнала соя_______________________________0,8

Гъби_______________________________________1,4

Картофи, печени, небелени, 1 среден (173г)______2,3

Доматен сок_________________________________0,7

Ряпа листа__________________________________0,6 

Други храни

Меласа (петмез), 1 суп. лъж. (15мЛ)______________ 3,5

Цинк

Соеви храни

Соеви зърна, сготвени, 1/2 с (125мЛ)_____________1,0

Соеви зърна, сухи печени, 1/2 с (60мЛ)____________2,1

Соево мляко, 1/2 с (125мЛ)______________________0,3

Соево мляко, обогатено, 1/2 с (125мЛ)____________0,5-1,0

Темпе, 1/2 с (83г)_____________________________ 0,9

Тофу, твърдо, 1/2 с (126г)_______________________1,0

Веги "месо", обогатено, 1 оз (28г)________________1,2-2,3

Варива (сготвени, 1/2 с/125 мЛ)                                       мг

Боб Адцуки____________________________________2,0        

Печен боб, консервиран, вегетариански____________1,8

Черен боб_____________________________________1,0

Нахут, леблебия________________________________1,3

Едър боб______________________________________0.8

Червен боб____________________________________0.9

Боб "Lima"_____________________________________0,9

Леща_________________________________________1,2

Бял боб_______________________________________2,3

Ядки, фъстъци, семена, и техни масла

Бадем, 1/4 с (60мЛ)______________________________1,2

Кашу, 1/4 с (60мЛ)_______________________________1,9

Фъстъчено масло, 2 суп. лъж. (30мЛ)________________ 0,9

Фъстъци, сухи печени, 1/4 с (60мЛ)_________________1,2

Тиквено семе, сушено, 1/4 с (60мЛ)_________________2,6

Сусамов тахин, 2 суп. лъж. (30мЛ)__________________1,4

Слънчогледово семе, печено, 1/4 с (60мЛ)___________1,8

Хляб, тестени и зърнени храни

Ечемик, лющен, сготвен, 1/2 с (125мЛ)___________0,6

Тестени храни за закуска, обогатени, 1 oz (28г)___0,7-15

"Quinoa", сготвенa, 1/2 с (125 мЛ)_______________0,8

Пшеничен зародиш, 2 (14г)____________________1,8

Пълнозърнест пшеничен хляб, 1 филия (28г)______0,5

Зеленчуци (сготвени, 1/2 с/125 мЛ)

Гъби_____________________________________________________0,7

Грах_____________________________________________________1,0

Млечни продукти и яйца

Краве мляко, 1/2 с (125 мЛ)________________________0,5

Сирене "Чеддер", 3/4 оз (21г)______________________0,7

Яйце, голямо, 1 (50г)_____________________________0,5

Кис. мляко, 1/2 с (125 мЛ)__________________________0,8-1,1

Калций

Соеви храни

Соево кисело мляко, обогатено, 1/2 с (125мЛ)_____________367

Соиеви зърна, готвени, 1/2 с (125мЛ)____________________88

Соеви зърна, сухи печени, (соеви ядки), 1/4 с (60мЛ)________60

Соеви зърна, зелени, 1/2 с (126г)_______________________130

Соево мляко, обогатено, 1/2 с (125мЛ)___________________100-159

Тофу, твърдо, сгъстено с калций, 1/2 с (126г)______________120-430

Темпе, 1/2 с (83г)_____________________________________92

Варива (сготвени, 1/2 с/125 мЛ)                                  

Черен боб_____________________________________46

Нахут, леблебия________________________________40

Едър или бял боб_______________________________60-64

Шарен боб____________________________________41

Вегетариански печен боб________________________64

Ядки, семена и техни масла    

Бадеми, 1/4 с (60мЛ)______________________________________88

Бадемово масло, 2 суп. лъж. (30 мЛ) _________________________86

Сусамов тахин, 2 суп. лъж. (30 мЛ)__________________________128

Хляб, тестени и зърнени храни

Тестени храни за закуска, обогатени, 1 oz (28г)______55-315

Плодове

Смокини, сушени, 5__________________________137

Портокал, 1 голям___________________________74

Портокалов сок, обогатен, 1/2 с (125мЛ)_________150

Зеленчуци (сготвени, 1 с/250 мЛ)

Китайско зеле ("pak choi")____________________167-188

Броколи___________________________________79

Зелеви листа_______________________________239

Зеле______________________________________99

Зеле, шотландско___________________________181

Синапови листа_____________________________109

Бамя______________________________________107

Ряпа листа_________________________________208

Други храни                                                                    мг

Меласа (петмез), 1 суп. лъж. (15мЛ)__________172

Млечни придукти

Краве мляко, 1/2 с (125 мЛ)_____________________137-158

Сирене "Chedder", 3/4 оz (21г)__________________153

Кисело мляко, обикновено, 1/2 с (125 мЛ)__________137-230

Витамин D                                                                                                 мкг

Тестени храни за закуска, обогатени, 1 oz (28г)__________________0,5-1

Яйчен жълтък, голям, 1 (17г)__________________________________0,6

Краве мляко, обогатено, 1/2 с (125 мЛ)__________________________1,2-1,3

Соево мляко или др. неживотинско мляко, обогатено, 1/2 с (125 мЛ)__0,5-1,5

Рибофлавин                                                                                             мг

Бадеми, 1/4 с (60 мЛ)________________________________________0,3

Тестени храни за закуска, обогатени, 1 оз (28г)__________________0,2-0,7

Краве мляко, пълномаслено, 2% или обезмаслено, 1/2 с (125 мЛ)____0,2

Кисело мляко, 1/2 с (125 мЛ)__________________________________0,3

Яйце, голямо, 1 (50г)________________________________________0,6

Гъби, сготвени, 1/2 с (125 мЛ)_________________________________0,2

Ферментирали "Miniflakes", 1 суп. лъж. (3г)______________________1,9

Соево мляко, обогатено, 1/2 с (125 мЛ)_________________________0,2

Витамин B-12                                                                                                                   мкг

Тестени храни за закуска, обогатени, 1 oz (28г)______________________________0,6-6,0

Краве мляко, 1/2 с (125 мЛ)_______________________________________________0,4-0,5

Яйце, голямо 1 (50г)_____________________________________________________0,5

Ферментирали "miniflakes" (Red Star Vegetarian Support Formula), 1 суп. лъж. (3г)___1,5

Соево или др. неживотински млека, обогатени, 1/2 с (125 мЛ)___________________0,4-1,6

Веги "месо", обогатено, 1 оз (28г)__________________________________________0,5-1,2

Линоленова (мастна) киселина                                г

Конопено олио, 1 суп. лъж. (15мЛ)_______________1,3-1,6

Ленено семе, 1 суп. лъж. (15 мЛ)_________________1,9-2,2

Ленено олио, 1 ч. лъж. (5 мЛ)___________________2,7

Соево олио, 1 суп. лъж. (15 мЛ)__________________0,9

Соеви зърна, готвени, 1/2 с (125 мЛ)_____________1,0

Тофу, 1/2 с (126г)_____________________________0,7

Орехи, 1/4 с (60 мЛ)___________________________2,7

Орехово олио, 1 суп. лъж. (15 мЛ)________________1,4-1,7

ЗАБЕЛЕЖКА. Източници: Пакетна информация и данни от Министерство на Земеделиетo на САЩ ("USDA"), Бюро за Земеделски изследвания, 2002; USDA База данни за Стандартни Референции на Храни, Публикация 15; Home Page на Лабораторни Данни за Храни, http://www.nal.usda.gov/fnic/foodcomp; Bhatty РС. Nutrient composition of whole flaxseed and flaxseed meal. In: Cunnane SC, Thompson LU, eds. Flaxseed and Human Nutrition. Champaign, IL: AOCS Press; 1995:22-42.

___________________________________________________________________________

Разпространение на желязо-дефицитна анемия сред вегетарианци е подобно като това на невегетарианци (29,31,58). Въпреки че възрастни вегетарианци имат по-ограничени запаси отколкото невегетарианци, техните нива на ferritin са обикновено в рамките на нормалния диапазон (58-62).

Цинк

Понеже фитат се съединява с цинк, и се смята че животински протеин повишава усвояемост на цинк, обща биологична достъпност на цинк изглежда по-ниска във вегетарианска храна (63). Също, някои вегетарианци имат начини на хранене с приеми на цинк значително под препоръките (27, 29, 64, 65). Въпреки че не е бил наблюдаван явен дефицит на цинк сред западни вегетарианци, влиянията на недостатъчни приеми са слабо разбрани (66). Препоръки за цинк за вегетарианци, чиято храна е богата на фитат, могат да надхвърлят Pеферентните стойности за хранителен прием  ("RDA") (44). Източници на цинк са показани в Таблицата.

Компенсаторни механизми могат да помогнат на вегетарианци да се адаптират към по-нисък прием на цинк (65,67). Някои техники за приготвяне на храна, като накисване и покълване на бобови храни, зърнени храни, и семена както и подквасване на хляб може да намалят свързването на цинк с фитат и да повишат биологичната достъпност на цинк (49,50,68).

Калций

Калций се съдържа в много растителни храни и обогатени храни (вж. Таблицата). Зеленчуци с ниско съдържание на оксалат (китайско зеле [bok choy], броколи, бамя, бяло зеле, ряпа, "collards") осигуряват калций с висока биологична достъпност (49% до 61%), в сравнение с тофу сгъстено с калций, обогатени плодови сокове, и краве мляко (биологична достъпност в диапазона от 31% до 32%) и с обогатено соево мляко, сусамови семена, бадеми, и червен и бял боб (биологична достъпност от 21% до 24%) (69-71). Смокини и соеви храни като готвена соя, соеви ядки, и темпе доставят допълнително калций. Обогатени с калцй храни включват плодови сокове, доматени сокове, и готови тестени храни за закуска. И така, редица групи храни доставят диетичен калций (72,73). Оксалати, съдържани в някои храни могат значително да намалят усвояемостта на калций, така зеленчуци които съдържат високи нива на тези компоненти, като напр. спанак, коренови зеленчуци, и манголд (вид цвекло), не са добри източници на използваем калций въпреки високите им нива на калций. Фитат може също да инхибира усвояването на калций. Все пак, някои храни с високо съдържание и на фитат и на оксалат, като соеви храни, въпреки това осигуряват добре усвоим калций (71). Фактори, които усилват абсорбация на калций включват достатъчно витамин D и протеин.

Приеми на калций на лакто-вегетарианци са сравними с или по-високи от тези на невегетарианци (74,75), докато приеми на вегани клонят да бъдат по-ниски от двете групи и често под препоръчителните приеми (27,31,71,75). Храни, богати на аминокиселини съдържащи сяра, могат да повишат загуби на калций от кости. Храни с относително висока пропорция на аминокиселини съдържащи сяра към протеин включват яйца, месо, риба, птиче месо, млечни продукти, ядки, и много зърнени храни. Има някои данни, че въздействието на аминокиселини съдържащи сяра е значимо само  при ниски приеми на калций. Прекомерен прием на натрий може също да повиши загуби на калций. В допълнение, някои изследвания сочат че пропорцията на диетичен калций към протеин е по-важна за здравето на костите от приема на калций сам по себе си. Типично, това отношение е по-високо в лакто-ово-вегетарианска храна и благоприятствува здравето на костите, докато вегани имат пропорция на калций към протеин, която е подобна или по-ниска отколкото тази при невегетарианци (71,76).

Всички вегетарианци би трябвало да задоволяват препоръчителните приеми на калций, установени за тяхната възрастова група от Института за Медицина (77). Това може да бъде изпълнено, при небременни, недаващи мляко възрастни, чрез консумиране на най-малко 8 порции на ден на храни доставящи 10% до 15% на Достатъчния Прием ("AI") за калций, както е посочен във "Vegetarian Food Guide Pyramid" и "Vegetarian Food Guide Rainbow" (72,73).Приспособявания към различни периоди на живота са налични (72,73). Много вегани могат да установят че е по-лесно да отговарят на нуждите ако обогатени храни или добавки са включени (69-71,78).

Витамин D

Витамин D статус зависи от излагане на слънчева светлина и прием на обогатени с витамин D храни или суплементи (добавки). Излагане на слънце на лице, ръце, и на ръце от лакътя до китката за 5-15 мин. на ден по време на лятото на 42-ра географска ширина (Бостън [на толкова приблизително е и България - бел. прев.]) се смята че осигурява достатъчни количества на витамин D за хора със светъл цвят на кожата (79). Тези с тъмен цвят на кожата се нуждаят от по-дълго излагане (79). Излагане на слънце може да бъде недостатъчно за тези които живеят в Канада и в северни географски ширини в Съединените Щати, особено през зимни месеци, за тези в региони със смог, и за тези, чието излагане на слънце е ограничено. Освен това, бебета, деца, и по-възрастни хора синтетизират витамин D по-неефективно (77,79,80). Слънцезащитен крем може да попречи на синтез на витамин D, въпреки че сведения са много противоречиви и могат да зависят от количество използван крем (79,81,82). Ниски нива на витамин D и намалена костна маса са наблюдавани в някои вегански полулации на северни географски ширини, които не използват суплементи или обогатени храни, отчасти деца използващи макробиотичен начин на хранене и възрастни азиатски вегетарианци (29,83-85).

Храни обогатени с витамин D включват краве мляко, някои марки соево и оризово мляко, и някои готови тестени храни за закуска и маргарини (вж. Таблицата). Витамин D3 (холекалциферол) е от животински произход, докато витамин D2 (ергокалциферол) е форма подходяща за вегани. Витамин D2 може да бъде по-слабо биологично достъпен от витамин D3, което може да повиши потребностите на вегетарианци които, разчитат на добавки с D2 да задоволят нуждите от витамин D (86). Ако излагане на слънце и прием на обогатени храни са недостатъчни, се препоръчват суплементи с витамин D.

Рибофлавин (вит. B2 - бел. прев.)

Някои изследвания показват вегани имащи по-ниски приеми на рибофлавин, сравнени с невегетарианци; все пак, клиничен дефицит на рибофлавин не е бил наблюдаван (27,29,31). В допълнение на храни показани в Таблицата, храни които доставят около 1мг рибофлавин на порция са аспержи, банани, боб, броколи, смокини, зеле, леща, грах, семена, сусамов тахин, сладки картофи, тофу, темпе, ечемик, и обогатен хляб (87).

Витамин B-12

Източници на витамин B-12, които не са добити от животни, включват обогатени с B-12 храни (като видове соево мляко, тестени храни за закуска, и "nutritional" мая) или суплементи (вж. Таблица). Ако не е обогатена, никоя растителна храна не съдържа значими количества витамин B-12. Храни като морските водорасли и спирулина, могат да съдържат аналози на витамин B-12; нито тези, нито ферментирани соеви продукти могат да бъдат считани за надеждни източници на активен витамин B-12 (29,88). Лакто-ово-вегетарианци могат да получават достатъчно витамин B-12 от млечни продукти и яйца ако тези са консумирани редовно.

Вегетариански храни са типично богати на фолиева киселина, която може да маскира хематологичните симптоми на дефицит на витамин B-12. Затова, някои случаи на дефицит може да не бъдат забелязани, освен след начало на неврологични симптоми (89). Ако има съмнения относно статус на витамин B-12, то серумен хомоцистеин, метилмалонична киселина, и холотранскобаламин II трябва да бъдат измерени (90).

Редовен източник на витамин B-12 е съдбоносен за бременни и даващи кърма жени и за кърмени бебета ако храната на майката не е суплементирана. Бебета родени от майки-веганки, чиято храна е лишена от надеждни източници на този витамин, са изложени на особено висок риск от дефицит. Майчини прием и абсорбация на витамин B-12 се явява да има по-важно влияние върху статуса на витамин B-12 на бебето отколкото майчините запаси от витамин B-12 (91). Тъй като 10% до 30% от хора на възраст над 50г., въпреки начина на хранене който използват, губят тяхната възможност да смилат протеиносвързаната форма на витамина която се намира в яйца, млечни и други животински продукти, всички  хора на възраст над 50г. би трябвало да ползват суплементи или обогатени храни (92).

Изследвания показват, че някои вегани и други вегетарианци не консумират редовно надеждни източници на витамин B-12 и че това резултира в по-малко от достатъчен витамин B-12 статус (27,29,88,89,93-95).Съществено е всички вегетарианци да използват суплемент, обогатени храни, млечни продукти, или яйца за да отговарят на необходимите приеми на витамин B-12 (вж. Таблица).

Абсорбация е най-ефективна, когато малки количества витамин B-12 са консумирани в чести интервали. Това може да бъде постигнато чрез използване на обогатени храни. Когато се консумира по-малко от 5 µг чист витамин B-12 наведнъж, почти 60% се абсорбира, докато при доза от 500 µg или по-висока витамин B-12 се абсорбира 1% (92).

Витамин А/бета каротин

Тъй като образуван предварително витамин А се намира само в животински храни, вегани получават целия си витамин А от конвертиране (превръщане) на диетични каротиноиди, отчасти бета каротин. Изследване показва, че абсорбация на бета каротин от растителни храни е по-слабо ефективна отколкото е смятано по-рано (44,96). Това предполага, че веганският прием на витамин А е около половина от това което предполагат предишни изследвания, и прием при лакто-ово-вегетарианци може да бъде 25% по-нисък отколкото по-рано се посочва. Въпреки това, има сведения че вегетарианци имат по-високи серумни нива на каротиноид отколкото невегетарианци (29). Нужди от витамин А могат да бъдат задоволени с включване на три порции дневно на наситено жълти или оранжеви зеленчуци, зеленолистни зеленчуци, или плодове богати на бета каротин (кайсии, пъпеш, манго, тиква). Готвене повишава абсорбация на бета каротин, както и добавянето на малки количества мазнина към ястия (97). Нарязяни или пюрирани зеленчуци могат също да увеличат биодостъпност.

N-3 мастни киселини (омега-3 мастни киселини - бел. прев.)

Докато вегетариански храни са основно богати на n-6 мастни киселини (особено линолова киселина), тези храни могат да бъдат бедни на n-3 мастни киселини, което да резултира в нарушен баланс, който може да инхибира продукция на физиологично активни дълговерижни n-3 мастни киселини, айкозапентаенова киселина (EPA), и докозахексаенова киселина (DHA). Храни, невключващи риба, яйца, или богати количества морски водорасли в повечето случаи са лишени от директни източници на EPA и DHA. Неотдавна, вегански източници на DHA добивани от микроводорасли са на разположение като суплементи в нежелатинови капсули. Водораслови източници на DHA са показани, като положително повлияващи нива на DHA и на EPA в кръвта чрез ретроконвертиране (100).

Най-много изследвания показват вегетарианци, и отчасти вегани, да имат по-ниски нива на ЕPА и DHA в кръвта отколкото невегетарианци (101-104). Новите референтни стойности за хранителен прием препоръчват приеми на 1,6 и 1,1 грама от алфа-линоленова киселина на ден за мъже и жени, съответно.

Те са съставени повече като "Adequate Intakes" ("AI") отколкото като Референтни стойности за хранителен прием ("RDA"). Тези препоръки предпоставят определен прием на дълговерижни мастни киселини и може да не са оптимални за вегетарианци, които консумират малко ако изобщо консумират някакви DHA и EPA (35). Световната Здравна Организация / Организацията за хранително земеделие (СЗO / FAO) "Експертен консулт върху диети, хранене и профилактика на хроничните заболявания" (105) препоръчва 5% до 8% от калории от n-6 мастни киселини и 1% до 2% от калории от n-3 мастни киселини. Базирано на енергиен прием от 2 000 kcal на ден, това би значело дневен прием от 2,2 до 4,4 грама от n-3 мастни киселини. Тези, които не получават източник на предварително образувани EPA и DHA, имат нужда от повишени количества n-3 мастни киселини. Тази препоръчителна пропорция от n-6 към n-3 мастни киселини е в рамките на 2:1 до 4:1 (106-109).

Препоръчително е за вегетарианци да включват добри източници на алфа-линоленова киселина в менюто си (106,110). Тези включват храни като ленено семе и ленено олио (вж. Таблица). Тези с повишени нужди (напр., бременни и даващи кърма или тези със заболявания свързани с нисък статус на есенциални мастни киселини) или тези с риск от слабо конвертиране (напр., хора с диабет) могат да извличат полза от директни източници на дълговерижни n-3 мастни киселини, напр. богати на DHA микроводорасли (100,106,111).

Йодин

Някои изследвания споменават че вегани, които не консумират йодирана сол, може да са изложени на опасност от йoден дефицит; това изглежда отчасти вярно за тези, живеещи в области бедни на йод (29,112,113). Хляб може да бъде източник на йодин, защото някои стабилизатори на тесто съдържат йодин. В Съденените Щати около 50% от населението използва йодирана сол, докато в Канада всяка трапезна сол е обогатена с йод. Морска сол и кашер сол обикновено не са йодизирани, нито са и солени подправки като тамари. Повдигнати са съмнения относно вегетариански начин на хранене, включващ храни като соя, кръстоцветни зеленчуци, и сладки картофи, които съдържат естествени гоитрогени. Все пак, тези храни не са асоциирани с тироидна недостатъчност при здрави хора чийто йоден прием е достатъчен. Препоръката за хранителен прием на йод за възрастни е лесно изпълнима чрез половин чаена лъжичка йодирана сол на ден (44). Някои вегетарианци могат да имат много висок прием на йодин заради консумация на морски водорасли  (напр. кафяви морски водорасли - изключително богати на йод, бел. прев.).

ВЕГЕТАРИАНСТВО ПРЕЗ ЖИЗНЕНИЯ ЦИКЪЛ

Добре планиран вегански, лакто-вегетариански, и лакто-ово-вегетариански начин на хранене са подходящи за всички етапи на житейския цикъл, включително бременност и даване на кърма. Подходящо планиран вегански, лакто-вегетариански, и лакто-ово-вегетариански начин на хранене задоволява нужди от хранителни вещества на бебета, деца, и възрастни и спомага за нормален растеж (36,114,115). Вегетариански начин на хранене в детство и юношество може да съдействува за изграждане на здравословни модели на хранене за цял живот и може да предложи някои важни хранителни предимства. Вегетариански деца и подрастващи имат по-ниски приеми на холестерол, наситени мазнини, и общо мазнини и по-високи приеми на плодове, зеленчуци, и влакнини от невегетарианци (2,116-118). За вегетариански деца има сведения че са по-слаби и имат по-ниски серумни нива на холестерин (119-121).

Бебета

Когато вегетариански бебета получават достатъчни количества кърма или купешки бебешки храни и храната им включва източници на енергия и нутриенти като желязо, витамин B-12, и витамин D, растеж през детството е нормален. Крайно рестриктивни начини на хранене, като фрутарианство и суровоядство са асоциирани с понижен растеж и следователно не могат да бъдат препоръчителни за бебета и деца (29)

Много вегетарианки избират да кърмят бебетатата си (122), и тази привичка трябва да бъде насърчавана и подкрепяна. Кърмата на вегетарианки е подобна като на невегетарианки и е достатъчно хранителна. Купешки бебешки храни трябва да бъдат използвани ако бебета не са кърмени или отбити от кърмене преди едногодишна възраст. Соева храна е единствената възможност за вегански бебета, които не са кърмени.

Соево, оризово мляко, домашно приготвени, краве мляко, и козе мляко не би трябвало да се ползват за заместители на кърма или копешки бебешки храни по време на първата година, защото тези храни не съдържат точна пропорция на макронутриенти, нито подходящи микронутриентни нива за малките бебета. 

Ръководни насоки за въвеждане на твърди храни са същите при вегетариански както при невегетариански бебета (115). Когато е време за въвеждане на богати на протеин храни, вегетариански бебета могат да получават намачкано или пюрирано тофу, варива (пюрирани и прецедени ако е нужно), соеви или млечни продукти, готвени яйчни жълтъци, и извара. По-късно храни като тофу на кубчета, сирене или соево сирене, и соеви бургери със съответна големина. Купешко, пълномаслено, обогатено соево мляко, или краве мляко могат да бъдат използвани като начална напитка за възраст от 1г. нагоре за дете, което расте нормално и приема разнообразни храни (115). Храни богати на енергия и нутриенти като кълнове от варива, тофу, и намачкано авокадо следва да бъдат използвани когато бебето е било отбито. Диетични мазнини не трябва да бъдат ограничавани при деца по-малки от 2 годишни.

Кърмени деца, чиито майки не консумират млечни продукти, обогатени с витамин B-12 храни, или добавки с B-12 редовно, ще имат нужда от добавки с витамин B-12 (123). Референтни стойности за използването на суплементи с желязо и витамин D при вегетариански бебета не се различават от референтни стойности за невегетариански бебета. Суплементи с цинк не са препоръчителни рутинно за вегетариански бебета, понеже дефицит на цинк е рядко срещан (123). Прием на цинк би трябвало да бъде индивидуално определян и суплементи с цинк или обогатени с цинк храни използвани през времето когато се включват добавъчни храни, ако храната е бедна на цинк или съдържа основно храни с ниска биодостъпност на цинк (124,125).

Деца

Лакто-ово-вегетариански деца показват растеж подобен на този на невегетариански деца (114,119,126). Има малко налична информация за растежа на деца, които са немакробиотични вегани, при все че намеренета показва че деца имат склонност да бъдат малко по-малки, но в рамките на стандартите за височина и тегло (114,122). Недостатъчен растеж при деца е бил наблюдаван при тези на много ограничени диети (127).

Чести хранения и закуски и употребяване на някои обработени храни (като обогатени тестени храни за закуска, хляб, и тестени изделия) и храни с високо съдържание на ненаситени мазнини могат да помогнат на вегетариански деца да задоволят енергийни и нутриентни нужди. Среден прием на протеин на вегетариански деца (лакто-ово, вегански, и макробиотични) обикновено отговаря или надвишава препоръки, въпреки че вегетариански деца могат да консумират  по-малко протеин от невегeтариански деца (116,128). Вегански деца могат да имат нужди от протеин, които са малко по-високи от тези на невегански деца поради разлики в смилаемост на протеин и състав на аминокиселини на растителни храни (36,129), но тези потребности са обикновено покривани, когато хранителен режим съдържа достатъчно енергия и разнообразна растителна храна (35). На добри източници на калций, желязо и цинк би трябвало да се набляга за вегетариански деца,  покрай навици на хранене които повишават усвояемост на цинк и желязо от растителна храна. Надежден източник на витамин B-12 е важен за деца вегани. Ако има съмнение относно синтез на витамин D, произлизащo от ограничено излагане на слънце, цвят на кожата, сезон, или употреба на слънцезащитен крем, трябва да се използват суплементи с витамин D или обогатени храни. Таблицата дава информация относно хранителни източници на нутриенти. Ръководства за хранене за вегетариански деца под 4-годишна възраст (36,130) и за по-големи деца (72,73) са публикувани на други места.

Подрастващи

Има ограничени налични данни за растежа на подрастващи вегетарианци, при все че изследвания показват че има малка разлика между вегетарианци и невегетарианци (131). На Запад, има тенденция момичета вегетарианки да достигат първа менструация в малко по-късна възраст отколкото невегатарианки (132,133), въпреки че не всички изследвания подкрепят тази тенденция (134,135). Ако първа менструация настъпи малко по-късно, това може да предлага здравни предимства, включващи по-нисък риск от развитие на рак на гърдата и затлъстяване (136,137). Вегетариански начин на хранене изглежда предлага някои хранителни предимства за подрастващи. Описани са вегетарианци, имащи консумация на повече влакнини, желязо, фолат, витамин А, и витамин С от невегетарианци (2,60). Подрастващи вегетарианци консумират също повече плодове и зеленчуци и по-малко сладки, fast-food продукти, и солени закуски в сравнение с подрастващи невегетарианци (2,118). Ключови нутриенти за подрастващи вегетарианци включват калций, витамин D, желязо, цинк, и витамин B-12.

Вегетариански храни са малко по-разпространени сред подрастващи с хранителни разтройства отколкото в общата популация на подрастващи; поради това, професионални диетолози трябва да внимават за млади клиенти, които много намаляват избори на храна и които показват съмптоми на хранителни смущения (138,139). Все пак, съвременни данни показват че възприемане на вегетариански начин на хранене не води до хранителни разтройства, по-точно вегетариански начин на хранене може да бъде избран за да прикрие съществуващо хранително смущение (27,140,141). Чрез ръководене в планиране на храненето, вегетариански храни са подходящи и здравословни избори за подрастващи.

Бременни и даващи кърма жени

Лакто-ово-вегетарианска и веганска храна може да отговаря на нутриентните и енергийни нужди на бременни жени. Бебета на вегетариански майки обикновено имат тегла на раждане които са подобни на тези на бебета на невегетарианки и на норми за тегло на раждане (122,142,143). Храни на бременни и даващи кърма веганки трябва да съдържат надеждни източници на витамин B-12 всекидневно. Ако има съмнение относно синтез на витамин D, поради ограничено излагане на слънце, цвят на кожата, сезон, или употреба на слънцезащитен крем, то бременни и даващи кърма жени би трябвало да използват суплементи с витамин D или обогатени храни. Добавки с желязо може да са нужни за да се предотврати или лекува желязодефицитна анемия, която обикновено се среща по време на бременност. Жени, способни на забременяване и жени през периода преди зачеване, се съветват да консумират 400 µg фолат дневно от добавки, обогатени храни, или и двете в допълнение към кoнсумиране на фолат от храната (92).

Бебета на майки вегетарианки са описани да имат по-ниски плазмена и "cord" DHA от тези на бебета на майки невегетарианки, въпреки че функционалната значимост на тази не се знае (104,143). Нива на DHA в кърма на веганки и лакто-ово-вегетарианки изглеждат по-ниски отколкото нива при невегетарианки (144). Тъй като DHA изглежда играе роля в развитието на мозъка и очите и понеже диетично набавяне на DHA може да бъде важно за ембриона и новороденото, бременни и даващи кърма веганки и вегетарианки (ако не се ядат яйца редовно) трябва да включват източници на прекурсора на DHА - линоленова киселина (ленено семе, ленено олио, олио от рапица, соево олио) или използват вегетариански DHA-суплемент (от микроводорасли). Храни включващи линолова киселина (царевично, шафраново или слънчогледово олио) и транс-мастни киселини (втвърден маргарин, храни с хидрогенирани мазнини) трябва да бъдат ограничени, защото тези мастни киселини могат да инхибират произвеждане на DHА от линоленова киселина (145).

Възрастни

Изследвания показват, че повечето по-възрастни вегетарианци имат хранителни приеми, които са подобни на тези на невегетарианци (146,147). С напредване на възрастта хранителните нужди намаляват, но препоръки за редица нутриенти, включващи калций, витамин D, витамин B6, и може би протеин, са по-високи. Излагане на слънчева светлина е често ограничено, и синтез на витамин D е снижен при по-възрастни хора, така че хранителни или суплементни източници на витамин D са особено важни.

По-възрастни хора могат да имат трудности с усвояване на витамин B-12 от храни, така че обогатени с витамин B-12 храни или добавки трябва да се използват понеже витамин B-12 в обогатени храни и суплементи е обикновено добре абсорбиран (92). Потребности от протеин за по-възрастни са оспорвани. Сегашните препоръки за хранителен прием ("DRI") не препоръчват допълнително протеин за по-възрастни хора (35). Метаанализ на изследвания за азотен баланс заключват че не няма достатъчно сведения, за да се препоръчва допълнително протеин за по-възрастни хора, но посочват че данните са ограничени и противоречиви (34). Други заключиха, че нужди от протеин на по-възрастни хора могат да бъдат около 1 до 1,25 г/кг телесно тегло (148,149). По-възрастни хора могат лесно да задоволяват нужди от протеин с вегетарианска храна, ако разнообразие от богати на протеин растителни храни, като варива и соеви продукти, са ядени дневно.

Вегетариански режим на хранене може да бъде благотворен за по-възрастни хора с констипация (запек). По-възрастни вегетарианци могат да извлекат ползи от диетологични  консултации относно храни, които са лесни за дъвчене, изискват минимално приготвяне, или са подходящи за терапевтични диети.

Спортисти

Вегетариански режим на хранене може да задоволи също нуждите на състезаващи се спортисти. Препоръки за хранене за вегетариански спортисти трябва да бъдат формулирани с оглед на ефектите и на вегетарианството, и на тренировките. Позицията на Американската Диетоложка Асоциация и Диетолозите на Канада относно хранене и спортни постижения (39) поставя като условие подходящо хранително ръководство за спортисти, въпреки че някои модификации може да са нужни за да се установят нужди на вегетарианци. Препоръки за протеин за спортисти, които тренират за издръжливост са 1,2 до 1,4 г/кг телесно тегло, докато спортистите, трениращи за сила и устойчивост могат да имат нужда от 1,6 до 1,7 г/кг телесно тегло (39). Не всички групи поддържат повишена нужда от протеин за спортисти (35). Вегетариански храни които отговарят на енергийни нужди и съдържат разнообразие от растителни храни богати на протеин, като соеви продукти, други варива, зърнени храни, ядки, и семена, могат да осигурят достатъчно протеин без използване на специални храни или суплементи (150). За подрастващи спортисти, трябва да се обръща специално внимание към задоволяване на нужди от енергия, протеин, калций и желязо. Аменорея може да е по-разпространена сред вегетариански спортисти, въпреки че не всички данни подкрепят това (151,152). Спортистки вегетарианки могат да спечелят от диети, които включват достатъчно енергия, по-високи нива на мазнини, и богати количества на калций и желязо.

ВЕГЕТАРИАНСКИ ДИЕТИ И ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ:

Затлъстяване

Сред Адвентисти на Седмия ден (SDА), 40% от които се хранят безмесно, вегетариански модели на хранене са били свързани с по-нисък индекс на телесна маса (ИТМ). В Изследването на здраве на адвентисти, което сравнява вегетарианци и невегетарианци в адвентистка популация, ИТМ се повишава заедно с повишаването на месна консумация при мъже, както и при жени (4). В Оксфордското Вегетарианско Изследване, стойности на ИТМ са по-високи при невегетарианци сравнени с вегетарианци във всички възрастови групи за мъже, както и за жени (112).

В изследване на 4 000 мъже и жени в Англия, сравняващо връзката между консумация на месо и затлъстяване сред ядящи месо, ядащи риба, лакто-ово-вегетарианци, и вегани, средно ИТМ е било най-високо при ядящите месо и най-ниско при веганите (153). ИТМ е било най-ниско при тези лакто-ово-вегетарианци и вегани, които са се придържали към техния начин на хранене от 5год. или по-дълго.

Фактори, които могат да помогнат да се намерят обяснения за ниския ИТМ сред вегетарианци включват разлики в мaкронутриентен състав (по-ниски приеми на протеин, мазнини, и животински мазнини), по-високи консумации на влакнини, намален прием на алкохол, и по-голяма консумация на зеленчуци.

Сърдечносъдови заболявания

Анализ на пет предстоящи изследвания включващи повече от 76 000 човека показва, че смърт от сърдечносъдови заболявания е била 31% по-рядка сред вегетарианци в сревнение с невегетарианци и 20% по-рядка сред вегетарианки в сравнение с невегетарианки (154). Проценти на смърт са били също по-ниски при жени и мъже вегетарианци в сравнение с полувегетарианци, които ядат риба или месо по-малко от веднъж седмично. Сред SDА, мъже вегетарианци са имали 37% понижение на риск от развиване на исхемична болест на сърцето в сравнение с мъже невегетарианци (4). В единственото изследване включващо вегани, риск от развиване на сърдечна болест е била дори по-ниска сред SDА мъже вегани, отколкото при SDА лакто-ово-вегетарианците (155).

По-ниските проценти на сърдечни заболявания се обясняват отчасти чрез техните по-ниски нива на холестерол в кръвта. Преглед на 9 изследвания намира, че в сравнение с невегетарианци, лакто-ово-вегетарианци и вегани са имали средни нива на кръвен холестерол съответно 14% и 35% по-ниски (156). Въпреки че по-ниският среден BMI може да помогне да се обясни това, Sacks и колеги откриха че, дори когато вегетариански индивиди са по-тежки от невегетариански индивиди, вегетарианците са имали по-ниски стойности на плазмени липопротеини (157), a Thorogood и колеги намериха, че тези разлики в плазмени липиди при вегетарианци, вегани, и ядящи месо, се задържат, дори след регулиране на ИТМ (158). Някои, но не всички, изследвания показаха по-ниски нива на високо наситен липопротеин (HDL) при индивиди вегетарианци (29). По-ниски нива на HDL може да се дължат на типа или количеството на диетични мазнини или на по-ниския алкохолен прием. Това може да помогне да се обяснят по-малките разлики в проценти на сърдечни заболявания между вегетарианки и невегетарианки, тъй като нива на HDL може да са по-важен рисков фактор от нива на LDL за жени (159). Средни нива на триглицериди имат тенденция да са подобни при вегетарианци и невегетарианци.

Редица фактори във вегетариански храни могат да влиaят на нива на холестерол. Въпреки че изследвания показват че повечето вегетарианци  не консумират типично храни бедни на мазнини, прием на наситени мазнини е много по-нисък сред вегетарианци отколкото невегетарианци, и вегани имат по-ниска пропорция на наситени към ненаситени мазнини в храните си (29). Вегетарианци консумират също по-малко холестерол от невегетарианци, въпреки че диапазонът на прием варира значително сред изследвания. Веганските храни не съдържат холестерол.

Вегетарианци консумират между 50% и 100% повече влакнини от невегетарианци, а вегани имат по-високи приеми от лакто-ово-вегетарианци (29). Разтворими влакнини могат да редуцират риск от сърдечносъдови заболявания, намалявайки нива на холестерол в кръвта (160). Ограничени изследователски сведения споменават, че животински протеин е директно асицииран с по-високи серумни нива на холестерол дори когато други диетични фактори са контролирани (161). Лакто-ово-вегетарианци консумират по-малко животински протеин от невегетарианци, а вегани не консумират животински протеин. Изследване показва, че консумация на най-малко 25г дневно соев протеин, или на място на животински протеин, или в допълнение към обикновения начин на хранене, намалява холестеролни нива на хора с хиперхолестеролемия (162). Соев протеин може също да покачи нива на HDL (162). Вероятно е вегетарианци да консумират повече соев протеин от общото население.

Други фактори във вегетариански храни могат да повлиaят риск от сърдечносъдови заболявания независимо от ефекти върху холестеролни нива. Вегетарианци имат по-високи приеми от витамините антиоксиданти витамин С и Е, които могат да понижат оксидация на LDL холестерол. Изофлавони, които са фитоестрогени съдържащи се в соеви храни, могат също да имат антиоксидантни свойства (163) както и подобряване на ендотелиална функция и артериална гъвкавост (164). Макар че има малко налична информация относно прием на определени фитохимикали сред групи в населението, вегетарианци изглежда консумират повече фитохимикали от невегетарианци поради по-голям процент от тяхната енергия, идваща от растителни храни. Някои фотохимикали могат да действуват върху образуване на плаки чрез влияние на "сигнал"-на трансдукция и клетъчна пролиферация (165) и могат да упражняват противовъзпалителни ефекти (166). Изследване от Тайван намери че вегетарианци имат значително  по-добри съдодвигателни рефлекси, които съпоставени директно с продължителност на вегетариански начин на хранене, показват директен полезен ефект на вегетарианско хранене върху съдова ендотелиална функция (167).

Не всички аспекти на вегетарианско хранене са свързани с понижен риск от сърдечни заболявания. Някои (89,103,168-171) но не всички (62,172) изследвания - са намерили високи серумни нива на хомоцистеин при вегетарианци в сравнение с невегетарианци. Счита се, че хомоцистеинът е независим рисков фактор за сърдечни заболявания.

Недостатъчния прием на витамин B-12 може да бъде обяснението. Инжекции с витамин B-12 намалиха хомоцистеинови нива при вегетарианци, много от които имаха ниски нива на B-12 и висок серумен хомоцистеин (173). В допълнение, ниски приеми на n-3 мастни киселини и високо съотношение на n-6 към n-3 мастни киселини в храната може да повиши риска от сърдечни заболявания сред някои вегетарианци (173).

Има само ограничени данни относно ролята на вегетариански начини на хранене като интервенция за сърдечни заболявания. Вегетариански храни, използвани в тези изследвания са били обикновено много бедни на мазнини. Понеже тези храни са били използвани заедно с други промени на начин на живот и те са произвели загуба на тегло, не е било възможно да се установят директни ефекти на вегетарианско хранене върху сърдечни заболявания или смъртност. Вегетариански начини на хранене могат да бъдат планирани за приспособяване към стандартни препоръки за лекуването на хиперхолестеролемия.

Хипертония

Много изследвания показват че вегетарианци имат както по-ниски систолни, така и по-ниски диастолни налягания с разлики между вегетарианци и невегетарианци основно попадащи между 5 и 10 mm Hg (29). В Програмата за "Hypertension Detection and Follow-Up" (“Регистриране на свръхнапрежение и последици”), понижение на кръвно налягане на само 4 mm Hg става причина за подчертано очевидно намаляване на смъртност при всички случаи (174).

Освен че имат по-ниско кръвно налягане като цяло, вегетарианци имат подчертано по-ниски проценти на хипертония отколкото ядящи месо (175,176). В една студия, 42% от невегетарианци имали хипертония (дефинирана като 140/90 mm Hg) в сравнение със само 13% вегетарианци. Дори полувегетарианци са 50% по-склонни към хипертония отколкото вегетарианци (4). Даже когато телесни тегла са били подобни между индивиди, вегетарианци са имали по-ниски кръвни налягания. Поставяне на невегетариански индивиди на вегетариански начин на хранене е довело до понижаване на кръвно налягане при хора с нормално (177) и с високо кръвно налягане (178).

Някои изследвания са проверявали за разни фактори, които могат да помогнат да се обясни по-ниското кръвно налягане на вегетарианци и хипотоничните ефекти на преминаване на вегетарианско хранене. По-ниското кръвно налягане не изглежда да се дължи на по-ниско ИТМ (175), тренировъчни навици (179), отсъствие  на месо (180), млечен протеин (181), съдържание на мазнини в храна (182), влакнини (183), или разлики в приеми (184) на калий, магнезий, или калций. Тъй като натриев прием при вегетарианци е сравним или само малко по-нисък от този при невегетарианци, то дори и натрий не обяснява разликите. Предложени обяснения включват разлика в кръвна глюкозо-инсулинова реакция поради по-нисък гликемичен индекс на вегетариански храни (185) или общ ефект от благотворни компоненти на растителни храни (186).  

Диабет

Вегетариански храни могат да отговарят на ръководни насоки за лекуване на диабет (187), и някои изследвания споменават, че диети които са повече базирани на растения, понижават риск от диабет тип 2. Проценти на "самодокладван" диабет сред Адвентисти на Седмия ден ("SDA") са били наполовина от тези на основното население, и, сред SDA, вегетарианци имат по-ниски проценти на диабет от невегетарианци (188). В Изследването на Адвентистко Здраве, съотношен по възраст риск за развиване на диабет за мъже вегетарианци, полувегетарианци, и невегетарианци са били  1.00, 1.35, и 1.97, респективно, a, за жени, той е бил 1.00, 1.08, и 1.93 (4). Сред възможните обяснения за защитен ефект на вегетариански начин на хранене са по-ниските индекси на телесна маса ("ИТМ") на вегетарианци и по-високият прием на влакнини, и двете подобряващи инсулинова чувствителност. Все пак, сред мъже в Изследването на Адвентистко Здраве, риск от диабет е бил все още 80% по-висок при невегетарианци след регулиране на тегло. При мъже, консумация на месо е била директно асоциирана с повишен риск от диабет. При жени, риска се е повишил само когато месна консумация е надвишавала пет порции на седмица (188).

Рак

Вегетарианци имат общи по-ниски проценти на рак в сравнение с общото население, но не е ясно докъде се простира че това се дължи на начина на хранене. Когато се контролират недиетични рискови фактори за рак, разлики са значително намалени, въпреки че явни разлики остават в проценти на определени ракови заболявания. Анализ от Изследването на Адвентистко Здраве, което е взело под внимание възраст, пол, и пушене, не е намерило разлики между вегетарианци и невегетарианци за рак на белите дробове, на гърдата, на матката, или на стомаха, но е намерило че невегетарианци са имали повишен с 54% риск от рак на простатата и увеличен с 88% риск от колоректален рак (4). Друго изследване е показало по-ниски нива на пролиферация на чревни клетки при вегетарианци сравнени с невегетарианци (189) и по-ниски нива на серумен инсулиноподобен фактор-I, считан за участващ в етиологията на редица ракови заболявания при вегани сравнени както с невегетарианци, така и с лакто-ово-вегетарианци (190). Както червено, така и бяло месо са били независимо свързани с повишен риск от рак на червата (4). Наблюдавателни студии са намерили асоциация между висок прием на млечни храни и калций и повишен риск от рак на простатата (191-193), въпреки че не всички изследвания подкрепят това сведение (194). Обединен анализ на 8 наблюдавателни изследвания не са намерили връзка между консумация на млечни продукти и рак на гърдата (195).

Научна работа предполага, че някои фактори във вегетариански храни може да въздействат на риск от рак. Вегетариански храни се приближават повече до диетологичните ръководни насоки издадени от Националния онкологичен институт, отколкото невегетариански храни, отчасти по отношение на мазнини и влакнини (196). Макар и данни за прием на плодове и зеленчуци на вегетарианци да са ограничени, скорошна студия е намерила, че прием е много по-висок сред вегани отколкото невегетарианци (62). По-дълго излагане на естроген в живота е било свързано с повишен риск от рак на гърдата. Някои изследвания показват, че вегетарианци имат по-ниски серумни и уринни нива на естроген (197). Има също данни, че момичета вегетарианки получават първа менструация в по-късна възраст, което може да намали риск от рак поради по-краткото излагане на естроген в живота (132,133). Висок прием на влакнини се смята че предпазва срещу рак на червата, макар че не целият рисърч подкрепя това (198,199). Микрофлората на червата на вегетарианци е поразително различна от тази на невегетарианци. Вегетарианци имат по-ниска концентрация на потенциално карциногенни жлъчни киселини (200) и по-малко чревни бактерии, които конвертират първичните жлъчни киселини в канцерогенни вторични жлъчни киселини (201). По-честа елиминация и нивата на редица ензими в червата повишават елиминация на потенциални чревни карциногени (200,202). Най-много изследвания показват, че вегетарианци имат по-ниски нива на фекални мутaгени (203).

Вегетарианци не консумират хем-желязо, което е било показано да води до образувания на високо цитотоксични фактори в червата, повишавайки риск от рак на червата (204). В заключение, вегетарианци имат най-типично по-високи приеми на фитохимикали, много от които имат антирaкова активност. Изофлавони в соеви храни са представени като имащи антиракови ефекти, отчасти по отношение на рак на гърдата и простатата, въпреки че това не е представено от всички изследвания (205,206).

Остеопороза

Остеопороза е комплексно заболяване, повлияващо се от множество от стил на живот, диетични, и генетични фактори. Въпреки че някои данни сочат, че остеопороза е по-малко разпространена в развиващи се страни с предимно растително-базирана храна, тези изследвания са разчитали на брой на фрактури на тазобедрена кост, които са намерени за ненадеждни за сравнение на костно здраве сред култури. Има малко данни, навеждащи на мисълта че минерална плътност на кости се различава между западни невегетарианци и лакто-ово-вегетарианци.

Ред изследвания показваха че висок протеино прием, от животински храни по-специално, става причина за повишено отделяне на калций и покачва нужди от калций (207-209). Смята се, че ефектът се дължи на повишеното киселинно натоварване от метаболизъм на съдържащи-сяра аминокиселини (SAA). Все пак, зърнени храни са също с високо съдържание на тези аминокиселини, и някои изследвания показват че прием на SAA е бил подобен между невегетарианци и вегетарианци (210). Въпреки това, има някои данни, че постменопаузални жени с начин на хранене с високо съдържание на животински протеин и ниско на растителен протеин са имали високи проценти от загуба на костна тъкан, и до голяма степен повишен риск от тазобедрена фрактура (211). Макар и прекомерен прием на протеин да може да излага на риск здраве на кости, има сведения че ниски протеинови приеми могат да увеличат риск за по-лошо костно здраве (212). Въпреки че има много малко надеждни данни за здраве на кости на вегани, някои изследвания внушават, че костна плътност е по-ниска сред вегани в сравнение с невегетарианци (213-215). Веганки, както други жени, могат да имат ниски приеми на калций въпреки достъпността от немлечни източници на добреусвоим калций. Някои веганки могат да имат също приеми на протеин, които са недостатъчни, и витамин D статус е показан като изложен на риск при някои вегани (216-218). Ниските серумни нива на естроген при вегетарианци могат да бъдат рисков фактор за остеопороза.  За разлика от това, краткотрайни клинични изследвания показват, че соев протеин, богат на изофлавони, понижава загуба на гръбначна костна тъкан при постменопаузални жени (219). Високи приеми на калий, и витамин К сред вегетарианци могат също да допринесат за запазване на костно здраве. Все пак, данните издават, че вегетариански начин на хранене не предпазва непременно срещу остеопороза, въпреки по-ниско съдържание на животински протеин.

Бъбречни заболявания

Висок прием на диетичен протеин може да влоши съществуващи бъбречни заболявания или повиши риск за тези, които са предразположени към такива заболявания, понеже прием на протеин е асоцииран с по-висок "glomerular filtration rate" (GFR) (220). "GFR" на здрави вегетарианци е по-нисък от този при невегетарианци, и дори по-нисък при вегани (221). Типът консумиран протеин също може да има ефект, с растители храни имащи по-благотворен ефект върху "GFR" отколкото животински протеин (222,223). "GFR" е бил 16% по-висок при здрави индивиди след яденене на храна, съдържаща животински протеин, в сравнение с храна със соев протеин (222). Тъй като патологията на бъбречни заболявания е подобна на тази на атеросклероза, по ниски нива на серумен холестерол или понижена оксидация на холестерол, резултиращи от вегетариански начин на хранене, могат да бъдат благотворни за тези с бъбречни заболявания.

Деменция

Въпреки че проценти на деменция се различават подчертано навсякъде по света, разлики в диагностични критерии правят кръстосано-културно сравнение трудно. В Съединените Щати, сред SDА, тези които са ядяли месо, повече от два пъти е по-вероятно да развият деменция (224). Тези, които са яли месо от много години, са били повече от три пъти по-застрашени да развият симптоми на деменция. Храни, богати на антиоксиданти, са били установени да предпазват когнитивна функция (225-227). По-ниското кръвно налягане на вегетарианци също може да бъде предпазващо. Има също някои сведения, че по-нисък кръвен холестерол предпазва от деменция (228). По-високи нива на хомоцистеин са свързани с повишен риск от деменция, и това може да се явява рисков фактор за вегетарианци, които не поемат достатъчно витамин B-12 (229-232). Въпреки че едно наблюдавателни изследване намери повишени проценти на деменция сред японски aмериканци мъже, които са ядяли тофу редовно (223), изследването има множество методологични ограничения, a друг рисърч не поддържа това (234).

Други здравни ефекти на вегетариански начини на хранене

Дивертикули

Gear и колеги намират, че както мъже така и жени вегетарианци на възраст от 45 до 59год. са били 50% по-малко предразположени към дивертикули  от невегетарианци (235). Въпреки, че влакнини се смятат за най-важната разлика, други фактори могат да влиaят също. Диети с високи нива на мазнини, независимо от прием на влакнини, са били асоциирани с повишен риск от дивертикули (236). Ядене на месо също може да повиши риск (236). По-старо изследване изказва предположение, че консумация на месо може да допринесе за растеж на бактерии, които произвеждат токсичен метаболит, отслабващ стената на червата (237).

Камъни в жлъчката

В изследване на 800 жени на възраст от 40-69г., невегетарианки са били повече от два пъти по-податливи от вегетарианки към боледуване от жлъчни камъни (238). Връзката e останала дори след регулиране на трите известни рискови факторa за жлъчни камъни: затлъстяване, пол, и възраст.

Ревматоиден артрит

Ревматоиден артрид (РA), смятан за автоимунно заболяване, включва възпалени стави. Неколцина студии от една група изследователни от Финландия споменават, че постене, следвано от вегански начин на хранене, може да бъде от полза при лекуване на РA (239,240).

Въпреки че данни са много ограничени и повече допълнителна работа е нужна преди да се правят заключения, някои изследвания навеждат на мисълта, че в основната си част сурова веганска храна намалява симптоми от "фибромиалгия" (241) и че вегетарианска храна може да ограничи симптоми на локален дерматит (242).

ПРOГРАМИ И УЧАСТНИЦИ СБИТО

Специална Суплементална Хранителна Програма за Жени, Бебета, и Деца

В Съединените Щати, Специалната Суплементална Хранителна Програма за Жени, Бебета, и Деца (WIC) е федерално приета програма, служеща на бременни жени, жени след раждане и кърмещи жени и бебета и деца до 5-годишна възраст, които са документирани като намиращи се в нутриционален риск и със семеен доход под държавни стандарти. Тази програма осигурява чекове или купони за купуване на храни подходящи за вегетарианци, включващи бебешки храни, обогатени с желязо зърнени закуски, богат на витамин С плодов или зеленчуков сок, моркови, краве мляко, сирене, яйца, обогатени и готови-за-храна зърнени закуски, зрял боб или грах, и фъстъчено масло. Индивидуални държавни агенции имат разрешение да представят план на Службата за Храна и Хранене на USDA за замяна на храни, позволяващи на различни културни модели на хранене, да осигурят предлаганата храна за заместване, която е хранително еквивалентна или превъзхождаща храната която замества, е широко достъпна, и не струва повече от храната, която трябва да замести (243). Това осигуряване би могло вероятно да позволи да бъдат предложени повече храни подходящи за вегани.

Програми за Детско Хранене

В Съединените Щати, Националната Училищна Обедна Програма (NSLP) позволява на безмесни протеинови продукти, включващи известни соеви продукти, сирене, яйца, готвени зрял боб или грах, кисело мляко, фъстъчено масло, други ядкови или семенни масла, фъстъци, ядки, и семена да бъдат използвани (245,246). Информация на USDA за училищно хранително обслужване включва изобилие от различни вегетариански и вегански рецепти (247). Няколко обществени училища редовно предлагат вегетариански артикули в менюта. Училищните обяди не са достатъчни за вегани дори когато някои вегански избори са част от училищен обяд в случай на документирана лактозна непоносимост.

В Канада, училищен обяд, закуска, и леки закуски; стандарти за избор на храна; и доставки за вегетариански ястия варират от един регион до друг. Национално, програмата на The Canadian Living Foundation's Breakfast for Learning развива Най-добри Прoграмни Стандарти за програми за закуска, лека закуска, и обяд. Вегетариански ястия, базирани на Канадско Хранително Ръководство за Здравословно Хранене са в съответствие с тези рамки (248).

Програми за Хранене на Възрастните хора

Федералната Програма за Хранене на Възрастни (ENP) разпределя разполагаеми средства към щати, територии, и роднински организации за национална мрежа от програми, която осигурява общи и доставени по домове храни (често известни като "Meals on Wheels") за по-възрастни американци. Ястия, поднесени по този начин, трябва да осигуряват поне 1/3 от Препоръките за хранителен прием (RDA`s) (249). Храни са често доставяни чрез местни агенции "Meals on Wheels". 4-седмична серия от вегетариански менюта е била развита от Националната Фондация "Meals on Wheels" (250,251).

Подобрени възможности

Съдебни постановления в Съединените Щати и Канада разрешават на затворници правото да имат вегетариански храни по религиозни и медицински причини (и в Канада, по избор, също) (252,253). Федерални институции и тези за много щатове и провинции се грижат за осигуряване на вегетариански избори. Канадският федерален съд е постановил че затворници, които не се съгласяват да ядат месо, имат конституционно право да им бъдат сервирани вегетариански храни. Постановленията за Свобода на Съвестта в Хартата на Правата позволяват на затворници да искат вегетарианска храна поради морални причини, точно както други затворници могат да молят за специални храни по религиозни или медицински причини (252).

Военни/Въоръжени Сили

Американската Военна програма за изхранване на армията, която разглежда целия устав за хранене, осигурява избор на вегетариански менюта (254), Канадска "Forces Food Services" предлага един или повече вегетариански избора на всяко хранене (255). Около 10 до 15% от членове на Canadian Forces избират вегетариански храни за техни порциони ("individual meal packs") (256).

Други институции и масови организации за хранително обслужване

Други институции, включително колежи, университети, болници, ресторанти, и обществено финансирани музеи и паркове предлагат разнообразни количества и типове вегетариански избори. Ресурси са достъпни за приготвяне на масови вегетариански храни (Фигура 1).

Фиг. 1. Полезни Уебсайтове.

Основни вегетариански храни:

Food and Nutrition Information Center, USDA

http://www.nal.usda.gov/fnic/etext/000058.html

http://www.nal.usda.gov/fnic/pubs/bibs/gen/vegetarian.htm  

Loma Linda University Vegetarian Nutrition & Health Letter

http://www.llu.edu/llu/vegetarian/vegnews.htm  

Seventh-day Adventist Dietetic Association

http://www.sdada.org/facts&fiction.htm  

Vegan Outreach

http://www.veganoutreach.org/whyvegan/health.html

http://www.veganoutreach.org/health/stayinghealthy.html  

The Vegan Society (vitamin B-12)

www.vegansociety.com/html/info/b12sheet.htm  

Vegetarian Nutrition Dietetic Practice Group

www.vegetariannutrition.net  

Vegetarian Resource Group

www.vrg.org  

The Vegetarian Society of the United Kingdom

www.vegsoc.org/health  

VegRD

http://vegrd.vegan.com

Пътуване:

Happy Cow's Global Guide to Vegetarian Restaurants

www.happycow.net

VegDining.com

www.vegdining.com/Home.cfm  

Vegetarian Resource Group

www.vrg.org/travel

Качествено приготвяне на храна:

Vegetarian Resource Group

www.vrg.org/fsupdate

РОЛЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ДИЕТОЛОЗИ:

Вегетариански клиенти търсят услуги за хранителни консултации за определено клинично условие или за подпомагане в планиране на здравословни вегетариански диети. Те понякога могат да бъдат препратени поради проблеми по отношение на бедни хранителни избори. Професионални диетолози играят важна роля в подкрепяне на клиенти, които изявяват интерес към усвояване на вегетариански начини на хранене или които вече се хранят с такива. Важно е за професионални диетолози да подпомагат клиент, който избира този стил на хранене и да бъдат способни да дадат текущи прецизни информации относно вегетарианска храна. Информация следва да бъде индивидуализирана в зависимост от тип на вегетарианско хранене, възраст на клиента, способности за приготвяне на храна, и ниво на активност. Важно е да се слуша собственото описание на клиента на неговото или нейно хранене, за да се установи кои храни могат да играят роля в планиране на хранене. Фигура 1 дава списък на Уеб ресурси относно вегетарианство. Фигура 2 включва съвети по планиране на хранене.

Фигура 2.

Планиране на хранене.

Мнoгoобразие от предложения за планиране на меню може да доставя достатъчно храна за вегетарианците. Вегетарианската Хранителна пирамида и Хранителна дъга (72,73) дава едно предложение. В добавка, следните ръководни насоки могат да помогнат на вегетарианци да планират здравословни начини на хранене:

Избирайте разнообразие от храни включващи пълнозърнести храни, зеленчуци, плодове, варива, ядки, семена, и ако има желание, млечни продукти, и яйца.

Избирайте цялостни, нерафинирани храни често и минимизирайте приема на силно подсладени, мазни и много рафинирани храни.

Избирайте мнoгoобразие от плодове и зеленчуци.

Ако са използвани животински храни като млечни продукти и яйца, избирайте млечни продукти с по-ниска масленост и използвайте както яйца така и млечни продукти с мярка.

Използвайте редовно източник на витамин B-12 и, ако слънчева светлина е ограничена, на витамин D.

Квалифицирани професионални диетолози могат да помогнат на вегетариански клиенти в следните направления:

- да доставят информация относно задоволяване на нужди от витамин B-12, калций, витамин D, цинк, желязо, и n-3 мастни киселини, поради недобре планирани вегетариански начини на хранене понякога тези нутриенти могат да имат твърде ниски приеми;

- да дадат специфични ръководни насоки за планиране на балансирани лакто-ово-вегетариански или вегански начини на хранене за всички етапи на жизнения цикъл;

- да адаптират ръководни насоки за планиране на балансирани лакто-ово-вегетариански или вегански начини на хранене за клиенти със специални диетични нужди поради алергии или хронични заболявания или други ограничения;

- да бъдат запознати с вегетариански избори при местни ресторанти;

- да осигурят идеи за планиране на оптимални вегетариански храни по време на път;

- да инструктират клиенти относно приготвянето и използването на храни, които често са част от вегетариански хранения; растящият избор на продукти, насочени към вегетарианци, може да направи невъзможно познаването на всички такива продукти. Все пак, практикуващи лекари работещи с вегетариански клиенти трябва да знаят основни приготовления, използване, и нутриeнтно съдържание на множесто зърнени храни, бобови, соеви продукти, месни аналози и обогатени храни.

- да познават местни източници за закупуване на вегетариански храни. В някои общности, последователност според пощенски адрес може да бъде необходима;

- да работят заедно с членове на семейство, особено с родители на деца вегетарианци, да помогнат за осигуряване на най-добрата възможна околна среда за задоволяване на нутрентни нужди на вегетарианско хранене; и,

- ако практикуващ лекар е незапознат с вегетарианско хранене, той/тя трябва да помогне на човека в намиране на някой който е квалифициран за да съветва клиента, или би трябвало да насочи клиента към надеждни източници.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ:

Уместно планирани вегетариански диети бяха изложени като здравословни, достатъчно хранителни, и благотворни при профилактиката и лечението на известни заболявания. Вегетариански начини на хранене са подходящи за всички етапи на жизнения цикъл. Има много причини за нарастващия интерес към вегетарианство. Броят на вегетарианци в Съединените Щати и Канада се очаква да се повиши през следващото деситилетие. Професионални диетолози могат да подпомогнат вегетариански клиенти чрез даване на текуща, прецизна информация относно вегетарианско хранене, храни и ресурси.

 БИБЛИОГРАФИЯ:

1.  Barr SI, Chapman GE. Perceptions and practices of self-defined current vegetarian, former vegetarian, and nonvegetarian women. J Am Diet Assoc 2002;102:354-360.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11902368&dopt=Abstract  

2.  Perry CL, McGuire MT, Neumark-Sztainer D, Story M. Adolescent vegetarians. How well do their dietary patterns meet the Healthy People 2010 objectives? Arch Pediatr Adolesc Med 2002;156:431-437.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11980547&dopt=Abstract   

3.  Sabate J, Ratzin-Turner RA, Brown JE. Vegetarian diets: descriptions and trends. In: Sabate J, ed. Vegetarian Nutrition Boca Raton, FL: CRC Press; 2001:3-17.

4.  Fraser GE. Associations between diet and cancer, ischemic heart disease, and all-cause mortality in non-Hispanic white California Seventh-day Adventists. Am J Clin Nutr 1999;70:532S-538S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10479227&dopt=Abstract   

5.  White RF, Seymour J, Frank E. Vegetarianism among US women physicians. J Am Diet Assoc 1999;99:595-598.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10333783&dopt=Abstract   

6.  Lea E, Worsley A. The cognitive contexts of beliefs about the healthiness of meat. Public Health Nutr 2002;5:37-45.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=12001977&dopt=Abstract   

7.  The Vegetarian Resource Group. How many vegetarians are there? Available at:
 www.vrg.org/nutshell/poll2000.htm . Accessed February 10, 2003.

8.  The Vegetarian Resource Group. How many teens are vegetarian? How many kids don't eat meat? Available at: www.vrg.org/journal/vj2001jan/2001janteen.htm . Accessed February 10, 2003.

9.  National Institute of Nutrition. Tracking Nutrition Trends IV: An Update on Canadians' Nutrition-Related Attitudes, Knowledge and Actions, 2001. Available at: www.nin.ca/public_html/EN/consumer_trends.html . Accessed February 10, 2003.

10.  Raj S, Ganganna P, Bowering J. Dietary habits of Asian Indians in relation to length of residence in the United States. J Am Diet Assoc 1999;99:1106-1108.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10491683&dopt=Abstract   

11.  Ginsberg C, Ostrowski A. The market for vegetarian foods. Vegetarian J 2002;4:25-29.

12.  The Vegetarian Resource Group. How many people order vegetarian foods when eating out? Available at: www.vrg.org/journal/vj99sep/999scientific.htm . Accessed February 10, 2003.

13.  National Restaurant Association. Tableservice Restaurant Trends, 2001 Washington, DC: 2001.

14.  Crosby M. College and university foodservice operations get high marks from students; 1999. Available at: www.restaurant.org/rusa/magArticle.cfm?ArticleID=327 . Accessed February 10, 2003.

15.  Sabate J, Duk A, Lee CL. Publication trends of vegetarian nutrition articles in biomedical literature; 1966-1995. Am J Clin Nutr 1999;70(suppl):601S-607S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10479238&dopt=Abstract   

16.  World Cancer Research Fund/AICR. Food, Nutrition, and the Prevention of Cancer: A Global Perspective Washington, DC: AICR; 1997.

17.  Byers T, Nestle M, McTiernan A, Doyle C, Currie-Williams A, Gansler T, Thun M. American Cancer Society 2001 Nutrition and Physical Activity Guidelines Advisory Committee. American Cancer Society guidelines on nutrition and physical activity for cancer prevention: Reducing the risk of cancer with healthy food choices and physical activity. CA Cancer J Clin 2002;52:92-119.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11929008&dopt=Abstract   

18.  Nutrition Committee of the American Heart Association. AHA Dietary Guidelines Revision 2000: A Statement for Healthcare Professionals From the Nutrition Committee of the American Heart Association. Circulation 2000;102:2296-2311.

19.  Heart and Stroke Foundation of Canada. Healthy Eating. Available at:
http://ww2.heartandstroke.ca/Page.asp?PageID=33&ArticleID=551&Src=living&From=SubCategory.
Accessed February 10, 2003.

20.  Deckelbaum RJ, Fisher EA, Winston M, Kumanyika, Lauer RM, Pi-Sunyer FX, St. Jeor, S, Schaefer EJ, Weinstein IB. Summary of a scientific conference on preventive nutrition: Pediatrics to geriatrics. Circulation 1999;100:450-456.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10421609&dopt=Abstract   

21.  Mintel International Group Limited. The Vegetarian Food Market—US Report Chicago, IL: Mintel International Group Limited; 2001.

22.  AC Nielsen. Market Track for 1997 to 2001 New York, NY: AC Nielsen; 2001.

23.  US Department of Agriculture. Dietary Guidelines for Americans, 5th ed. Washington, DC: US Government Printing Office; 2000.

24.  Haddad EH. Vegetarian diets and dietary guidelines for chronic disease prevention: How meatless diets conform to current recommendations for healthy eating. In: Sabate J, ed. Vegetarian Nutrition Boca Raton, FL: CRC Press; 2001:371-409.

25.  Dieticians of Canada. Celebrating the pleasure of vegetarian eating. Available at:
www.dietitians.ca/english/factsheets/e1995_02.html. Accessed February 10, 2003.

26.  Health Canada. Nutrition for a Healthy Pregnancy: National Guidelines for the Childbearing Years Ottawa: Minister of Public Works and Government Services Canada; 1999.

27.  Janelle KC, Barr SI. Nutrient intakes and eating behaviour scores of vegetarian and nonvegetarian women. J Am Diet Assoc 1995;95:180-189.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=7852684&dopt=Abstract     

28.  Jacob RA, Burri BJ. Oxidative damage and defence. Am J Clin Nutr 1996;63:985S-990S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8644698&dopt=Abstract     

29.  Messina MJ, Messina VL. The Dietician's Guide to Vegetarian Diets: Issues and Applications Gaithersburg, MD: Aspen Publishers; 1996.

30.  Rainey CJ, Nyquist LA, Christensen RE, Strong PL, Culver BD, Coughlin JR. Daily boron intake from the American diet. J Am Diet Assoc 1999;99:335-340.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10076586&dopt=Abstract   

31.  Larsson CL, Johansson GK. Dietary intake and nutritional status of young vegans and omnivores in Sweden. Am J Clin Nutr 2002;76:100-106.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=12081822&dopt=Abstract   

32.  Young VR, Pellett PL. Plant proteins in relation to human protein and amino acid nutrition. Am J Clin Nutr 1994;59:1203S-1212S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8172124&dopt=Abstract     

33.  Joint FAO/WHO Expert Consultation. Protein Quality Evaluation FAO Food and Nutrition Paper 51. Rome; 1991.

34.  Rand WM, Pellett PL, Young VR. Meta-analysis of nitrogen balance studies for estimating protein requirements in healthy adults. Am J Clin Nutr 2003;77:109-127.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=12499330&dopt=Abstract   

35.  Food and Nutrition Board, Institute of Medicine. Dietary Reference Intakes for Energy, Carbohydrate, Fiber, Fat, Fatty Acids, Cholesterol, Protein, and Amino Acids Washington, DC: National Academy Press; 2002.

36.  Messina V, Mangels AR. Considerations in planning vegan diets: Children. J Am Diet Assoc 2001;101:661-669.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11424545&dopt=Abstract   

37.  Young VR, Fajardo L, Murray E, Rand WM, Scrimshaw NS. Protein requirements of man: Comparative nitrogen balance response within the submaintenance-to-maintenance range of intakes of wheat and beef proteins. J Nutr 1975;105:534-542.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=1168697&dopt=Abstract     

38.  Nieman DC. Physical fitness and vegetarian diets: Is there a relation? Am J Clin Nutr 1999;70:570S-575S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10479233&dopt=Abstract]   

39.  American Dietetic Association, Dietitians of Canada, the American College of Sports Medicine. Nutrition and athletic performance—Position of the American Dietetic Association, Dietitians of Canada, and the American College of Sports Medicine. J Am Diet Assoc 2000;100:1543-1556.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11145214&dopt=Abstract   

40.  Hurrell RF, Reddy M, Cook JD. Inhibition of non-haem iron absorption in man by polyphenolic-containing beverages. Br J Nutr 1999;81:289-295.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10999016&dopt=Abstract   

41.  Gillooly M, Bothwell TH, Torrance JD, MacPhail AP, Derman DP, Bezwoda WR, Mills W, Charlton RW. The effects of organic acids, phytates, and polyphenols on the absorption of iron from vegetables. Br J Nutr 1983;49:331-342.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=6860621&dopt=Abstract     

42.  Hallberg L, Hulthen L. Prediction of dietary iron absorption: An algorithm for calculating absorption and bioavailability of dietary iron. Am J Clin Nutr 2000;71:1147-1160.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10799377&dopt=Abstract   

43.  Sandstrom B. Micronutrient interactions: Effects on absorption and bioavailability. Br J Nutr 2001;85(suppl 2):S181-S185.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11509108&dopt=Abstract   

44.  Food and Nutrition Board, Institute of Medicine. Dietary Reference Intakes for Vitamin A, Vitamin K, Arsenic, Boron, Chromium, Copper, Iodine, Iron, Manganese, Molybdenum, Nickel, Silicon, Vanadium, and Zinc Washington, DC: National Academy Press; 2001.

45.  Brune M, Rossander-Hulten L, Hallberg L, Gleerup A, Sandberg AS. Iron absorption from bread in humans: Inhibiting effects of cereal fiber, phytate and inositol phosphates with different numbers of phosphate groups. J Nutr 1992;122:442-449.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=1311753&dopt=Abstract     

46.  Coudray C, Bellanger J, Castiglia-Delavaud C, Remesy C, Vermorel M, Rayssignuier Y. Effect of soluble or partly soluble dietary fibres supplementation on absorption and balance of calcium, magnesium, iron and zinc in healthy young men. Eur J Clin Nutr 1997;51:375-380.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9192195&dopt=Abstract     

47.  Backstrand JR, Allen LH, Black AK, De Mata M, Pelto GH. Diet and iron status of nonpregnant women in rural Central Mexico. Am J Clin Nutr 2002;76:156-164.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=12081829&dopt=Abstract   

48.  Fleming DJ, Jacques PF, Dallal GE, Tucker KL, Wilson PW, Wood RJ. Dietary determinants of iron stores in a free-living elderly population: The Framingham Heart Study. Am J Clin Nutr 1998;67:722-733.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9537620&dopt=Abstract     

49.  Frolich W. Chelating properties of dietary fiber and phytate: The role for mineral availability: In: Furda I, Brine CJ, eds. New Developments in Dietary Fiber New York, NY: Plenum Press; 1990.

50.  Harland BF, Morris E R. Phytate a good or bad food component. Nutr Res 1995;15:733-754.

51.  Sandberg AS, Brune M, Carlsson NG, Hallberg L, Skoglund E, Rossander-Hulthen L. Inositol phosphates with different numbers of phosphate groups influence iron absorption in humans. Am J Clin Nutr 1999;70:240-246.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10426701&dopt=Abstract   

52.  Manary MJ, Krebs NF, Gibson RS, Broadhead RL, Hambidge KM. Community-based dietary phytate reduction and its effect on iron status in Malawian children. Ann Trop Paediatr 2002;22:133-136.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=12070948&dopt=Abstract   

53.  Bhatia A, Khetarpaul N. Development, acceptability and nutritional evaluation of “Doli Ki Roti”—an indigenously fermented bread. Nutr Health 2001;15:113-120.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11694067&dopt=Abstract   

54.  El-Guindi M, Lynch SR, Cook JD. Iron absorption from fortified flat breads. Br J Nutr 1988;59:205-213.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3129011&dopt=Abstract     

55.  Macfarlane BJ, van der Riet WB, Bothwell TH, Baynes RD, Siegenberg D, Schmidt U, Tol A, Taylor JRN, Mayet F. Effect of traditional Oriental soy products on iron absorption. Am J Clin Nutr 1990;51:873-880.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=2333846&dopt=Abstract]     

56.  Hunt JR, Roughead ZK. Nonheme-iron absorption, fecal ferritin excretion, and blood indexes of iron status in women consuming controlled lactoovovegetarian diets for 8 wk. Am J Clin Nutr 1999;69:944-952.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10232635&dopt=Abstract   

57.  Hunt JR, Roughead ZK. Adaptation of iron absorption in men consuming diets with high or low iron bioavailability. Am J Clin Nutr 2000;71:94-102.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10617952&dopt=Abstract   

58.  Ball MJ, Bartlett MA. Dietary intake and iron status of Australian vegetarian women. Am J Clin Nutr 1999;70:353-358.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10479197&dopt=Abstract   

59.  Alexander D, Ball MJ, Mann J. Nutrient intake and haematological status of vegetarians and age-sex matched omnivores. Eur J Clin Nutr 1994;48:538-546.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=7956998&dopt=Abstract     

60.  Donovan UM, Gibson RS. Iron and zinc status of young women aged 14 to 19 years consuming vegetarian and omnivorous diets. J Am Coll Nutr 1995;14:463-472.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8522725&dopt=Abstract     

61.  Harman, SK, Parnell, WR The nutritional health of New Zealand vegetarian and non-vegetarian Seventh-day Adventists: Selected vitamin, mineral and lipid levels. N Z Med J 1998;111:91-94.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9577459&dopt=Abstract     

62.  Haddad EH, Berk LS, Kettering JD, Gubbard RW, Peters WR. Dietary intake and biochemical, hematologic, and immune status of vegans compared with nonvegetarians. Am J Clin Nutr 1999;70:586S-593S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10479236&dopt=Abstract   

63.  Hunt JR, Matthys LA, Johnson LK. Zinc absorption, mineral balance, and blood lipids in women consuming controlled lactoovovegetarian and omnivorous diets for 8 weeks. Am J Clin Nutr 1998;67:421-430.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9497185&dopt=Abstract     

64.  Ball MJ, Ackland ML. Zinc intake and status in Australian vegetarians. Br J Nutr 2000;83:27-33.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10703461&dopt=Abstract   

65.  Gibson RS. Content and bioavailability of trace elements in vegetarian diets. Am J Clin Nutr 1994;59:1223S-1232S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8172126&dopt=Abstract     

66.  Hunt JR. Moving toward a plant-based diet: Are iron and zinc at risk? Nutr Rev 2002;60:127-134.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=12030275&dopt=Abstract   

67.  Lei S, Mingyan X, Miller LV, Tong L, Krebs NF, Hambidge KM. Zinc absorption and intestinal losses of endogenous zinc in young Chinese women with marginal zinc intakes. Am J Clin Nutr 1996;63:348-353.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8602591&dopt=Abstract     

68.  Gibson RS, Hotz C. Dietary diversification/modification strategies to enhance micronutrient content and bioavailability of diets in developing countries. Br J Nutr 2001;85(suppl 2):S159-S166.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11509105&dopt=Abstract   

69.  Heaney R, Dowell M, Rafferty K, Bierman J. Bioavailability of the calcium in fortified soy imitation milk, with some observations on method. Am J Clin Nutr 2000;71:1166-1169.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10799379&dopt=Abstract   

70.  Weaver C, Plawecki K. Dietary calcium: Adequacy of a vegetarian diet. Am J Clin Nutr 1994;59:1238S-1241S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8172128&dopt=Abstract     

71.  Weaver C, Proulx W, Heaney R. Choices for achieving adequate dietary calcium with a vegetarian diet. Am J Clin Nutr 1999;70:543S-548S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10479229&dopt=Abstract   

72.  Messina V, Melina V, Mangels AR. A new food guide for North American vegetarians. J Am Diet Assoc 2003;103:771-775.

73.  Messina V, Melina V, Mangels AR. A new food guide for North American vegetarians. Can J Diet Pract Res 2003;64(2).

74.  Slattery ML, Jacobs DR Jr, Hilner JE, Caan BJ, Van Horn L, Bragg C, Manolio TA, Kushi LH, Liu KA. Meat consumption and its associations with other diet and health factors in young adults: The CARDIA study. Am J Clin Nutr 1991;54:930-935.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=1951168&dopt=Abstract     

75.  Tesar R, Notelovitz M, Shim E, Dauwell G, Brown J. Axial and peripheral bone density and nutrient intakes of postmenopausal vegetarian and omnivorous women. Am J Clin Nutr 1992;56:699-704.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=1414970&dopt=Abstract     

76.  Remer T. Influence of diet on acid-base balance. Semin Dial 2000;13:221-226.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10923348&dopt=Abstract   

77.  Food and Nutrition Board, Institute of Medicine. Dietary Reference Intakes for Calcium, Phosphorus, Magnesium, Vitamin D and Fluoride Washington, DC: National Academy Press; 1997.

78.  Heaney RP, Dowell SD, Bierman J, Hale CA, Bendich A. Absorbability and cost effectiveness in calcium supplementation. J Am Coll Nutr 2001;20:239-246.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11444420&dopt=Abstract   

79.  Holick MF. Vitamin D and bone health. J Nutr 1996;126:1159S-1164S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8642450&dopt=Abstract     

80.  Lee LT, Drake WM, Kendler DL. Intake of calcium and vitamin D in 3 Canadian long-term care facilities. J Am Diet Assoc 2002;102:244-247.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11846119&dopt=Abstract

81.  Moloney FJ, Collins S, Murphy GM. Sunscreens: Safety, efficacy and appropriate use. Am J Clin Dermatol 2002;3:185-191.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11978139&dopt=Abstract   

82.  Weinstock MA. Do sunscreens increase or decrease melanoma risk: An epidemiologic evaluation. J Investig Dermatol Symp Proc 1999;4:97-100.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10537017&dopt=Abstract   

83.  Dagnelie PC, Vergote FJ, van Staveren WA, van den Berg H, Dingjan PG, Hautvast JG. High prevalence of rickets in infants on macrobiotic diets. Am J Clin Nutr 1990;51:202-208.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=2154918&dopt=Abstract     

84.  Parsons TJ, van Dusseldorp M, van der Vliet M, van de Werken K, Schaafsma G, van Staveren WA. Reduced bone mass in Dutch adolescents fed a macrobiotic diet in early life. J Bone Miner Res 1997;12:1486-1494.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9286766&dopt=Abstract     

85.  Fonseca V, Agnew JE, Nag D, Dandona P. Bone density and cortical thickness in nutritional vitamin D deficiency: Effect of secondary hyperparathyroidism. Ann Clin Biochem 1988;25:271-274.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3400984&dopt=Abstract     

86.  Trang HM, Cole DE, Rubin LA, Pierratos A, Siu S, Vieth R. Evidence that vitamin D-3 increases serum 25-hydroxyvitamin D more efficiently than does vitamin D-2. Am J Clin Nutr 1998;68:854-858.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9771862&dopt=Abstract     

87.  US Department of Agriculture, Agricultural Research Service, 2002. USDA Nutrient Database for Standard Reference, Release 15. Nutrient data laboratory home page. Available at: www.nal.usda.gov/fnic/foodcomp . Accessed February 10, 2003.

88.  Donaldson MS. Metabolic vitamin B12 status on a mostly raw vegan diet with follow-up using tablets, nutritional yeast, or probiotic supplements. Ann Nutr Metab 2000;44:229-234.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11146329&dopt=Abstract   

89.  Herrmann W, Schorr H, Purschwitz K, Rassoul F, Richter V. Total homocysteine, vitamin B12, and total antioxidant status in vegetarians. Clin Chem 2001;47:1094-1101.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11375297&dopt=Abstract   

90.  Herrmann W, Geisel J. Vegetarian lifestyle and monitoring of vitamin B-12 status. Clin Chim Acta 2002;326:47-59.

91.  Luhby AL, Cooperman JM, Donnenfeld AM, Herman JM, Teller DN, Week JB. Observations on transfer of vitamin B12 from mother to fetus and newborn. Am J Dis Child 1958;96:532-533.

92.  Food and Nutrition Board, Institute of Medicine. Dietary Reference Intakes for Thiamin, Riboflavin, Niacin, Vitamin B6, Folate, Vitamin B12, Pantothenic Acid, Biotin, and Choline. Washington, DC: National Academy Press; 1998.

93.  Barr SI, Broughton TM. Relative weight, weight loss efforts and nutrient intakes among health-conscious vegetarian, past vegetarian and nonvegetarian women ages 18 to 50. J Am Coll Nutr 2000;19:781-788.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11194532&dopt=Abstract   

94.  Herbert V. Staging vitamin B12 (cobalamin) status in vegetarians. Am J Clin Nutr 1994;59:1213S-1222S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8172125&dopt=Abstract     

95.  Hokin BD, Butler T. Cyanocobalamin (vitamin B-12) status in Seventh-day Adventist ministers in Australia. Am J Clin Nutr 1999;70:576S-578S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10479234&dopt=Abstract   

96.  van het Hof KH, Brouwer IA, West CE, Haddeman E, Steegers-Theunissen RP, von Dussledorp M, Weststrate JA, Ekes TK, Hautvast JG. Bioavailability of lutein from vegetables is five times higher than that of beta carotene. Am J Clin Nutr 1999;70:261-268.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10426704&dopt=Abstract   

97.  Hedren E, Diaz V, Svanberg U. Estimation of carotenoid accessibility from carrots determined by an in vitro digestion method. Eur J Clin Nutr 2002; 56:425-430.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=12001013&dopt=Abstract   

98.  Castenmiller JJ, West CE, Linssen JP, van het Hof KH, Voragen AG. The food matrix of spinach is a limiting factor in determining the bioavailability of beta carotene and to a lesser extent of lutein in humans. J Nutr 1999;129:349-355.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10024612&dopt=Abstract   

99.  Ribaya-Mercado JD. Influence of dietary fat on beta carotene absorption and bioconversion into vitamin A. Nutr Rev 2002;60:104-110.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=12002680&dopt=Abstract   

100.  Conquer JA, Holub BJ. Supplementation with an algae source of docosahexaenoic acid increases (n-3) fatty acid status and alters selected risk factors for heart disease in vegetarian subjects. J Nutr 1996;126:3032-3039.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9001371&dopt=Abstract     

101.  Ågren JJ, Tormala ML, Nenonen MT, Hanninen OO. Fatty acid composition of erythrocyte, platelet, and serum lipids in strict vegans. Lipids 1995;30:365-369.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=7609607&dopt=Abstract     

102.  Krajcovicova-Kudlackova M, Simoncic R, Babinska K, Bederova A. Levels of lipid peroxidation and antioxidants in vegetarians. Eur J Epidemiol 1995;11:207-211.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=7672077&dopt=Abstract       

103.  Mezzano D, Munoz X, Marinez C, Cuevas A, Panes O, Aranda E, Guasch V, Strobel P, Munoz B, Rodriguez S, Pereira J, Leighton F. Vegetarians and cardiovascular risk factors: Hemostasis, inflammatory markers and plasma homocysteine. Thromb Haemost 1999;81:913-917.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10404767&dopt=Abstract   

104.  Reddy S, Sanders TA, Obeid O. The influence of maternal vegetarian diet on essential fatty acid status of the newborn. Eur J Clin Nutr 1994;48:358-368.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8055852&dopt=Abstract     

105.  Joint WHO/FAO Expert Consultation on Diet, Nutrition and the Prevention of Chronic Diseases. Diet, Nutrition and the Prevention of Chronic Diseases Draft. Geneva, Switzerland. Jan 28 to Feb 1, 2002. Available at: www.who.int/hpr/nutrition/26Aprildraftrev1.pdf. Accessed February 10, 2003.

106.  Davis B, Kris-Etherton P. Achieving optimal essential fatty acid status in vegetarians: Current knowledge and practical implications. Am J Clin Nutr In press.

107.  Kris-Etherton PM, Taylor DS, Yu-Poth S, Huth P, Moriarty K, Fishell V, Hargrove RL, Zhao G, Etherton TD. Polyunsaturated fatty acids in the food chain in the United States. Am J Clin Nutr 2000;71:179S-188S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10617969&dopt=Abstract   

108.  Indu, M and Ghafoorunissa. N-3 fatty acids in Indian diets—comparison of the effects of precursor (alpha-linolenic acid) vs. product (long chain n-3 polyunsaturated fatty acids). Nutr Res 1992;12:569-582.

109.  Masters C. Omega-3 fatty acids and the peroxisome. Mol Cell Biochem 1996;165:83-93.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8979256&dopt=Abstract     

110.  Pereira C, Li D, Sinclair AJ. The alpha-linolenic acid content of green vegetables commonly available in Australia. Int J Vitam Nutr Res 2001;71:223-228.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11582857&dopt=Abstract   

111.  Burdge GC, Jones AE, Wooton SA. Eicosapentaenoic and docosapentaenoic acids are the principal products of alpha-linolenic acid metabolism in young men. Br J Nutr 2002;88:355-363.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=12323085&dopt=Abstract   

112.  Appleby PN, Thorogood M, Mann JI, Key TJ. The Oxford Vegetarian Study: An overview. Am J Clin Nutr 1999;70:525S-531S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10479226&dopt=Abstract   

113.  Remer T, Neubert A, Manz F. Increased risk of iodine deficiency with vegetarian nutrition. Br J Nutr 1999;81:45-49.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10341675&dopt=Abstract   

114.  Hebbelinck M, Clarys P. Physical growth and development of vegetarian children and adolescents. In: Sabate J, ed. Vegetarian Nutrition Boca Raton, Fl: CRC Press; 2001:173-193.

115.  Mangels AR, Messina V. Considerations in planning vegan diets: infants. J Am Diet Assoc 2001;101:670-677.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11424546&dopt=Abstract   

116.  Sanders TAB, Manning J. The growth and development of vegan children. J Hum Nutr Diet 1992;5:11-21.

117.  Fulton JR, Hutton CW, Stitt KR. Preschool vegetarian children. J Am Diet Assoc 1980;76:360-365.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=7391470&dopt=Abstract     

118.  Neumark-Sztainer D, Story M, Resnick MD, Blum RW. Adolescent vegetarians: A behavioural profile of a school-based population in Minnesota. Arch Pediatr Adolesc Med 1997;151:833-838.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9265888&dopt=Abstract     

119.  Sabate J, Linsted KD, Harris RD, Johnston PK. Anthropometric parameters of school children with different life-styles. Am J Dis Child 1990;144:1159-1163.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=2403101&dopt=Abstract     

120.  Ruys J, Hickie JB. Serum cholesterol and triglyceride levels in Australian adolescent vegetarians. Br Med J 1976;2:87.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=1276822&dopt=Abstract     

121.  Krajcovicova-Kudlackova M, Simoncic R, Bederova A, Grancicova E, Megalova T. Influence of vegetarian and mixed nutrition on selected haematological and biochemical parameters in children. Nahrung 1997;41:311-314.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9399258&dopt=Abstract

122.  O'Connell JM, Dibley MJ, Sierra J, Wallace B, Marks JS, Yip R. Growth of vegetarian children. The Farm study. Pediatrics 1989;84:475-481.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=2771551&dopt=Abstract     

123.  Committee on Nutrition, American Academy of Pediatrics. Pediatric Nutrition Handbook 4th ed. Elk Grove Village, IL: AAP; 1998.

124.  Allen LH. Zinc and micronutrient supplements for children. Am J Clin Nutr 1998;68(suppl):495S-498S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9701167&dopt=Abstract     

125.  Krebs NF. Zinc supplementation during lactation. Am J Clin Nutr 1998;68(suppl):509S-512S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9701169&dopt=Abstract     

126.  Nathan I, Hackett AF, Kirby S. A longitudinal study of the growth of matched pairs of vegetarian and omnivorous children, aged 7-11 years, in the north-west of England. Eur J Clin Nutr 1997;51:20-25.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9023462&dopt=Abstract     

127.  van Dusseldorp M, Arts ICW, Bergsma JS, De Jong N, Dagnelie PC, Van Staveren WA. Catch-up growth in children fed a macrobiotic diet in early childhood. J Nutr 1996;126:2977-2983.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9001364&dopt=Abstract     

128.  Nathan I, Hackett AF, Kirby S. The dietary intake of a group of vegetarian children aged 7-11 years compared with matched omnivores. Br J Nutr 1996;75:533-544.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8672406&dopt=Abstract     

129.  Millward DJ. The nutritional value of plant-based diets in relation to human amino acid and protein requirements. Proc Nutr Soc 1999;58:249-260.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10466163&dopt=Abstract   

130.  Mangels AR. Nutrition management of the vegetarian child. In: Nevin-Folino N, ed. Pediatric Manual of Clinical Dietetics, 2nd ed. Chicago, IL: American Dietetic Association, 2003.

131.  Sabate J, Linsted KD, Harris RD, Sanchez A. Attained height of lacto-ovo-vegetarian children and adolescents. Eur J Clin Nutr 1991;45:51-58.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=1855500&dopt=Abstract     

132.  Sanchez A, Kissinger DG, Phillips RI. A hypothesis on the etiological role of diet on age of menarch. Med Hypotheses 1981;7:1339-1345.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=7321920&dopt=Abstract     

133.  Kissinger DG, Sanchez A. The association of dietary factors with the age of menarche. Nutr Res 1987;7:471-479.

134.  Barr SI. Women's reproductive function. In: Sabate J, ed. Vegetarian Nutrition Boca Raton, Fl: CRC Press; 2001:221-249.

135.  Hebbelinck M, Clarys P, De Malsche A. Growth, development, and physical fitness of Flemish vegetarian children, adolescents, and young adults. Am J Clin Nutr 1999;70(suppl):579S-585S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10479235&dopt=Abstract   

136.  van Lenthe FJ, Kemper HCG, van Mechelen W. Rapid maturation in adolescence results in greater obesity in adulthood: The Amsterdam Growth and Health Study. Am J Clin Nutr 1996;64:18-24.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8669409&dopt=Abstract     

137.  Berkey CS, Frazier AL, Gardner JD, Colditz GA. Adolescence and breast carcinoma risk. Cancer 1999;85:2400-2409.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10357411&dopt=Abstract   

138.  O'Connor AM, Touyz WS, Dunn SM, Beumont PJ. Vegetarianism in anorexia nervosa? A review of 116 consecutive cases. Med J Aust 1987;147:540-542.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3696039&dopt=Abstract     

139.  Perry CL, McGuire MT, Newmark-Sztainer D, Story M. Characteristics of vegetarian adolescents in a multiethnic urban population. J Adolesc Health 2001;29:406-416.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11728890&dopt=Abstract   

140.  Martins Y, Pliner P, O'Connor R. Restrained eating among vegetarians: Does a vegetarian eating style mask concerns about weight? Appetite 1999;32:145-154.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9989924&dopt=Abstract     

141.  Barr SI. Vegetarianism and menstrual cycle disturbances: Is there an association? Am J Clin Nutr 1999;70(suppl):549S-554S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10479230&dopt=Abstract   

142.  Drake R, Reddy S, Davies J. Nutrient intake during pregnancy and pregnancy outcome of lacto-ovo-vegetarians, fish-eaters and non-vegetarians. Veg Nutr 1998;2:45-52.

143.  Lakin V, Haggarty P, Abramovich DR. Dietary intake and tissue concentrations of fatty acids in omnivore, vegetarian, and diabetic pregnancy. Prost Leuk Ess Fatty Acids 1998;58:209-220.

144.  Sanders TAB, Reddy S. The influence of a vegetarian diet on the fatty acid composition of human milk and the essential fatty acid status of the infant. J Pediatr 1992;120:S71-S77.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=1560329&dopt=Abstract     

145.  Hornstra G. Essential fatty acids in mothers and their neonates. Am J Clin Nutr 2000;71(suppl):1262S-1269S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10799400&dopt=Abstract   

146.  Marsh AG, Christiansen DK, Sanchez TV, Mickelsen O, Chaffee FL. Nutrient similarities and differences of older lacto-ovo-vegetarian and omnivorous women. Nutr Rep Int 1989;39:19-24.

147.  Brants HAM, Lowik MRH, Westenbrink S, Hulshof KFAM, Kistemaker C. Adequacy of a vegetarian diet at old age (Dutch Nutrition Surveillance System). J Am Coll Nutr 1990;9:292-302.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=2212385&dopt=Abstract     

148.  Campbell WW, Evans WJ. Protein requirements of elderly people. Eur J Clin Nutr 1996;50(suppl):S180-S183.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8641258&dopt=Abstract     

149.  American Dietetic Association. Nutrition, aging, and the continuum of care—Position of ADA. J Am Diet Assoc 2000;100:580-595.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10812387&dopt=Abstract   

150.  Larson DE. Vegetarian athletes. In: Rosenbloom CA, ed. Sports Nutrition. A Guide for the Professional Working with Active People, 3rd ed. Chicago, IL: American Dietetic Association, Sports, Cardiovascular, and Wellness Dietetic Practice Group; 2000:405-425.

151.  Kaiserauer S, Snyder AC, Sleeper M, Zierath J. Nutritional, physiological, and menstrual status of distance runners. Med Sci Sports Exerc 1989;21:120-125.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=2709975&dopt=Abstract     

152.  Slavin J, Lutter J, Cushman S. Amenorrhea in vegetarian athletes. Lancet 1984;1:1974-1975.

153.  Key T, Davey G. Prevalence of obesity is low in people who do not eat meat (letter). Br Med J 1996;313:816-817.

154.  Key TJ, Fraser GE, Thorogood M, Appleby PN, Beral V, Reeves G, Burr ML, Chang-Claude J, Frentzel-Beyme R, Kuzma JW, Mann J, McPherson K. Mortality in vegetarians and nonvegetarians: Detailed findings from a collaborative analysis of 5 prospective studies. Am J Clin Nutr 1999;70:516S-524S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10479225&dopt=Abstract   

155.  Phillips RL, Lemon FR, Beeson L, Kuzma JW. Coronary heart disease mortality among Seventh-Day Adventists with differing dietary habits: A preliminary report. Am J Clin Nutr 1978;31:S191-S198.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=707372&dopt=Abstract       

156.  Resnicow K, Barone J, Engle A, Miller S, Haley NJ, Fleming D, Wynder E. Diet and serum lipids in vegan vegetarians: A model for risk reduction. J Am Diet Assoc 1991;91:447-453.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=1849932&dopt=Abstract     

157.  Sacks FM, Castelli WP, Donner A, Kass EH. Plasma lipids and lipoproteins in vegetarians and controls. N Engl J Med 1975;292:1148-1151.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=164628&dopt=Abstract

158.  Thorogood M, McPherson K, Mann J. Relationship of body mass index, weight, and height to plasma lipid levels in people with different diets in Britain. Community Med 1989;11:230-233.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=2605890&dopt=Abstract     

159.  Mosca L, Grundy SM, Judelson D, King K, Limacher M, Oparil S, Pasternak R, Pearson TA, Redberg RF, Smith SC, Winston M, Zinberg S. AHA/ACC Scientific Statement: Consensus Panel Statement: Guide to Preventive Cardiology for Women. Circulation 1999;99:2480-2484.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10318674&dopt=Abstract   

160.  Brown L, Rosner B, Willett WW, Sacks FM. Cholesterol-lowering effects of dietary fiber: A meta-analysis. Am J Clin Nutr 1999;69:30-42.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9925120&dopt=Abstract     

161.  Smit E, Nieto FJ, Crespo CJ. Blood cholesterol and apolipoprotein B levels in relation to intakes of animal and plant proteins in US adults. Br J Nutr 1999;82:193-201.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10655966&dopt=Abstract   

162.  Anderson JW, Johnstone BM, Cook-Newell ME. Meta-analysis of the effects of soy protein intake on serum lipids. N Engl J Med 1995;333:276-282.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=7596371&dopt=Abstract     

163.  Wiseman H, O'Reilly JD, Adlercreutz H, Mallet AI, Bowey EA, Rowland IR, Sanders TA. Isoflavone phytoestrogens consumed in soy decrease F(2)-isoprostane concentrations and increase resistance of low-density lipoprotein to oxidation in humans. Am J Clin Nutr 2000;72:395-400.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10919933&dopt=Abstract   

164.  Simons PC, Algra A, Bots ML, Grobbee DE, van der Graaf Y. Common carotid intima-media thickness and arterial stiffness: Indicators of cardiovascular risk in high-risk patients. The SMART Study (Secondary Manifestations of ARTerial disease). Circulation 1999;100:951-957.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10468526&dopt=Abstract   

165.  Dubey RK, Gillespie DG, Imthurn B, Rosselli M, Jackson EK, Keller PJ. Phytoestrogens inhibit growth and MAP kinase activity in human aortic smooth muscle cells. Hypertension 1999;33:177-182.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9931101&dopt=Abstract     

166.  Chan MM, Ho CT, Huang HI. Effects of three dietary phytochemicals from tea, rosemary, and turmeric on inflammation-induced nitrite production. Cancer Lett 1995;96:23-29.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=7553604&dopt=Abstract     

167.  Lin CL, Fang TC, Gueng MK. Vascular dilatory functions of ovo-lactovegetarians compared with omnivores. Atherosclerosis 2001;158:247-251.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11500198&dopt=Abstract   

168.  Mann NJ, Li D, Sinclair AJ, Dudman NP, Guo XW, Elsworth GR, Wilson AK, Kelly FD. The effect of diet on plasma homocysteine concentrations in healthy male subjects. Eur J Clin Nutr 1999;53:895-899.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10557004&dopt=Abstract   

169.  Krajcovicova-Kudlackova M, Blazicek P, Kopcova J, Bederova A, Babinska K. Homocysteine levels in vegetarians versus omnivores. Ann Nutr Metab 2000;44:135-138.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11053901&dopt=Abstract   

170.  Hung CJ, Huang PC, Lu SC, Li YH, Huang HB, Lin BF, Chang SJ, Chou HF. Plasma homocysteine levels in Taiwanese vegetarians are higher than those of omnivores. J Nutr 2002;132:152-158.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11823571&dopt=Abstract   

171.  Bissoli L, DiFrancesco V, Ballarin A, Mandragona R, Trespidi R, Brocco G, Caruso B, Bosello O, Zamboni M. Effect of vegetarian diet on homocysteine levels. Ann Nutr Metab 2002;46:73-79.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=12011576&dopt=Abstract   

172.  Houghton LA, Green TJ, Donovan UM, Gibson RS, Stephen AM, O'Connor DL. Association between dietary fiber intake and the folate status of a group of female adolescents. Am J Clin Nutr 1997;66:1414-1421.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9394694&dopt=Abstract     

173.  Mezzano D, Kosiel K, Martinez C, Cuevas A, Panes O, Aranda E, Strobel P, Perez DD, Pereira J, Rozowski J, Leighton F. Cardiovascular risk factors in vegetarians. Normalization of hyperhomocysteinemia with vitamin B(12) and reduction of platelet aggregation with n-3 fatty acids. Thromb Res 2000;100:153-160.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11108902&dopt=Abstract   

174.  Hypertension Detection and Follow-up Program Cooperative Group. Five-year findings of the hypertension detection and follow-up program. I. Reduction in mortality of person with high blood pressure, including mild hypertension. J Am Med Assoc 1979;242:2562-2571.

175.  Ophir O, Peer G, Gilad J, Blum M, Aviram A. Low blood pressure in vegetarians: The possible roles of potassium. Am J Clin Nutr 1983;37:755-762.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=6846214&dopt=Abstract     

176.  Melby CL, Hyner GC, Zoog B. Blood pressure in vegetarians and non-vegetarians: A cross-sectional analysis. Nutr Res 1985;5:1077-1082.

177.  Sciarrone SE, Strahan MT, Beilin LJ, Burke V, Rogers P, Rouse IL. Biochemical and neurohormonal responses to the introduction of a lacto-ovovegetarian diet. J Hypertens 1993;11:849-860.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8228209&dopt=Abstract     

178.  Rouse IL, Beilin LJ, Mahoney DP, Margetts BM, Armstrong BK, Record SJ, Vandongen R, Barden A. Nutrient intake, blood pressure, serum and urinary prostaglandins and serum thromboxane B2 in a controlled trial with a lacto-ovo-vegetarian diet. J Hypertens 1986;4:241-250.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3011891&dopt=Abstract     

179.  Rouse IL, Armstrong BK, Beilin LJ. The relationship of blood pressure to diet and lifestyle in two religious populations. J Hypertens 1983;1:65-71.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=6681026&dopt=Abstract     

180.  Prescott SL, Jenner DA, Beilin LJ, Margetts BM, Vandongen R. A randomized controlled trial of the effect on blood pressure of dietary non-meat protein versus meat protein in normotensive omnivores. Clin Sci 1988;74:665-672.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3293891&dopt=Abstract     

181.  Brussard JH, Van Raaij JM, Stasse-Wolthuis M, Katan MB, Hautvast JG. Blood pressure and diet in normotensive volunteers: Absence of an effect of dietary fiber, protein, or fat. Am J Clin Nutr 1981;34:2023-2029.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=6270996&dopt=Abstract     

182.  Sacks FM, Rouse IL, Stampfer MJ, Bishop LM, Lenherr CF, Walther RJ. Effect of dietary fats and carbohydrate on blood pressure of mildly hypertensive patients. Hypertension 1987;10:452-460.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3308702&dopt=Abstract     

183.  Margetts BM, Beilin LJ, Vandongen R, Armstrong BK. A randomized controlled trial of the effect of dietary fiber on blood pressure. Clin Sci 1987;72:343-350.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3028699&dopt=Abstract     

184.  Rouse IL, Beilin LJ, Armstrong BK, Vandongen R. Blood pressure lowering effect of a vegetarian diet: Controlled trial in normotensive subjects. Lancet 1983;1:5-10.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=6129380&dopt=Abstract     

185.  Landsberg L, Young JB. The role of the sympathetic nervous system and catecholamines in the regulation of energy metabolism. Am J Clin Nutr 1983;38:1018-1024.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=6359855&dopt=Abstract     

186.  Sacks FM, Kass EH. Low blood pressure in vegetarians: Effects of specific foods and nutrients. Am J Clin Nutr 1988;48:795-800.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3414588&dopt=Abstract     

187.  American Diabetes Association Position Statement: Evidence-based nutrition principles and recommendations for the treatment and prevention of diabetes and related complications. J Am Diet Assoc 2002;102:109-118.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11794490&dopt=Abstract   

188.  Snowdon DA, Phillips RL. Does a vegetarian diet reduce the occurrence of diabetes? Am J Public Health 1985;75:507-512.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3985239&dopt=Abstract     

189.  Lipkin M, Uehara K, Winawer S, Sanchez A, Bauer C, Phillips R, Lynch HT, Blattner WA, Fraumeni JF Jr. Seventh-day Adventist vegetarians have a quiescent proliferative activity in colonic mucosa. Cancer Lett 1985;26:139-144.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3978603&dopt=Abstract     

190.  Allen NE, Appleby PN, Davey GK, Key TJ. Hormones and diet: Low insulin-like growth factor-I but normal bioavailable androgens in vegan men. Br J Cancer 2000;83:95-97.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10883675&dopt=Abstract   

191.  Giovannucci E, Rimm EB, Wolk A, Ascherio A, Stampher MJ, Colditz GA, Willett WC. Calcium and fructose intake in relation to risk of prostate cancer. Cancer Res 1998;58:442-447.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9458087&dopt=Abstract     

192.  Chan JM, Giovannucci E, Andersson SO, Yuen J, Adami HO, Wolk A. Dairy products, calcium, phosphorus, vitamin D, and risk of prostate cancer. Cancer Causes Control 1998;9:559-566.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10189041&dopt=Abstract   

193.  Chan JM, Stampfer MJ, Ma J, Gann PH, Garziano JM, Giovannucci EL. Dairy products, calcium, and prostate cancer risk in the Physician's Health Study. Am J Clin Nutr 2001;74:549-554.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11566656&dopt=Abstract   

194.  Tavani A, Gallus S, Franceschi S, La Vecchia C. Calcium, dairy products, and the risk of prostate cancer. Prostate 2001;48:118-121.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11433421&dopt=Abstract   

195.  Missmer SA, Smith-Warner SA, Spiegelman D, Yaun SS, Adami HO, Beeson WL, van der Brandt PA, Fraser GE, Frendenheim JL, Goldbohm RA, Graham S, Kushi LH, Miller AB, Potter JD, Rohan TE, Speizer FE, Toniolo P, Willet WC, Wolk A, Zeleniuch-Jacquotte A, Hunter DJ. Meat and dairy food consumption and breast cancer: a pooled analysis of cohort studies. Int J Epidemiol 2002;31:78-85.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11914299&dopt=Abstract   

196.  Butrum RR, Clifford CK, Lanza E. National Cancer Institute dietary guidelines: rationale. Am J Clin Nutr 1988;48:888-895.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3046317&dopt=Abstract     

197.  Barbosa JC, Shultz TD, Filley SJ, Nieman DC. The relationship among adiposity, diet, and hormone concentrations in vegetarian and nonvegetarian postmenopausal women. Am J Clin Nutr 1990;51:798-803.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=2159209&dopt=Abstract     

198.  Howe GR, Benito E, Castellato R, Cornee J, Esteve J, Gallagher RP, Iscovich JM, Deng-ao J, Kaaks R, Kune GA. Dietary intake of fiber and decreased risk of cancers of the colon and rectum:evidence from the combined analysis of 13 case-control studies. J Nat Canc Inst 1992;84:1887-1896.

199.  Alberts DS, Martinez ME, Roe DJ, Guillen-Rodriguez JM, Marshall JR, van Leeuwen JB, Reid ME, Ritenbaugh C, Vargas PA, Bhattacharyya AB, Earnest DL, Sampliner RE. Lack of effect of a high-fiber cereal supplement on the recurrence of colorectal adenomas. Phoenix Colon Cancer Prevention Physicians' Network. N Engl J Med 2000;342:1156-1162.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10770980&dopt=Abstract   

200.  van Faassen A, Hazen JM, van den Brandt PA, van den Bogaard AE, Hermus RJ, Janknegt RA. Bile acids and pH values in total feces and in fecal water from habitually omnivorous and vegetarian subjects. Am J Clin Nutr 1993;58:917-922.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8249879&dopt=Abstract     

201.  Finegold SM, Sutter VL, Sugihara PT, Elder HA, Lehmann SM, Phillips RL. Fecal microbial flora in Seventh Day Adventist populations and control subjects. Am J Clin Nutr 1977;30:1781-1792.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=920638&dopt=Abstract       

202.  Davies GJ, Crowder M, Reid B, Dickerson JW. Bowel function measurements of individuals with different eating patterns. Gut 1986;27:164-169.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3005140&dopt=Abstract     

203.  Nader CJ, Potter JD, Weller RA. Diet and DNA-modifying activity in human fecal extracts. Nutr Rep Int 1981;23:113-117.

204.  Sesink AL, Termont DS, Kleibeuker JH, van der Meer R. Red meat and colon cancer: The cytotoxic and hyperproliferative effects of dietary heme. Cancer Res 1999;59:5704-5709.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10582688&dopt=Abstract   

205.  Griffiths K. Estrogens and prostatic disease. International Prostate Health Council Study Group. Prostate 2000;45:87-100.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11027407&dopt=Abstract   

206.  Messina MJ, Loprinzi CL. Soy for breast cancer survivors: A critical review of the literature. J Nutr 2001;131:3095S-3108S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11694655&dopt=Abstract   

207.  Linkswiler HM, Zemel MB, Hegsted M, Schuette S. Protein induced hypercalciuria. Fed Proc 1981;40:2429-2433.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=7250387&dopt=Abstract    

208.  Kerstetter JE, Allen LH. Dietary protein increases urinary calcium. J Nutr 1990;120:134-136.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=2406396&dopt=Abstract     

209.  Itoh R, Nishiyama N, Suyama Y. Dietary protein intake and urinary excretion of calcium: A cross-sectional study in a healthy Japanese population. Am J Clin Nutr 1998;67:438-444.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9497187&dopt=Abstract     

210.  Kunkel ME, Beauchene RE. Protein intake and urinary excretion of protein-derived metabolites in aging female vegetarians and nonvegetarians. J Am Coll Nutr 1991;10:308-314.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=1894886&dopt=Abstract     

211.  Sellmeyer DE, Stone KL, Sebastian A, Cummings SR. A high ratio of dietary animal to vegetable protein increases the rate of bone loss and the risk of fracture in postmenopausal women. Am J Clin Nutr 2001;73:118-122.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11124760&dopt=Abstract   

212.  Kerstetter JE, Svastisalee CM, Caseria DM, Mitnick ME, Insogna KL. A threshold for low-protein diet-induced elevations in parathyroid hormone. Am J Clin Nutr 2000;72:168-173.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10871576&dopt=Abstract   

213.  Marsh AG, Sanchez TV, Michelsen O, Chaffee FL, Fagal SM. Vegetarian lifestyle and bone mineral density. Am J Clin Nutr 1988;48:837-841.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3414591&dopt=Abstract     

214.  Chiu JF, Lan SJ, Yang CY, Wang PW, Yao WJ, Su LH, Hsieh CC. Long term vegetarian diet and bone mineral density in postmenopausal Taiwanese women. Calcif Tissue Int 1997;60:245-249.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=9069160&dopt=Abstract     

215.  Hu JF, Zhao XH, Jia JB, Parpia B, Campbell TC. Dietary calcium and bone density among middle aged and elderly women in China. Am J Clin Nutr 1993;58:219-227.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8338050&dopt=Abstract     

216.  Outila TA, Karkkainen MU, Seppanen RH, Lamberg-Allardt CJ. Dietary intake of vitamin D in premenopausal, healthy vegans was insufficient to maintain concentrations of serum 25-hydroxyvitamin D and intact parathyroid hormone within normal ranges during the winter in Finland. J Am Diet Assoc 2000;100:434-441.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10767899&dopt=Abstract   

217.  Outila TA, Lamberg-Allardt CJ. Ergocalciferol supplementation may positively affect lumbar spine bone mineral density of vegans (letter). J Am Diet Assoc 2000;100:629.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10863562&dopt=Abstract   

218.  Lamberg-Allardt C, Karkkainen M, Seppanen R, Bistrom H. Low serum 25-hydroxyvitamin D concentrations and secondary hyperparathyroidism in middle-aged white strict vegetarians. Am J Clin Nutr 1993;58:684-689.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8237875&dopt=Abstract     

219.  Arjmandi BH, Smith BJ. Soy isoflavones' osteoprotective role in postmenopausal women: Mechanism of action. J Nutr Biochem 2002;13:130-137.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11893477&dopt=Abstract   

220.  Bosch JP, Saccaggi A, Lauer A, Ronco C, Belledonne M, Glabman S. Renal functional reserve in humans. Effect of protein intake on glomerular filtration rate. Am J Med 1983;75:943-950.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=6650549&dopt=Abstract     

221.  Wiseman MJ, Hunt R, Goodwin A, Gross JL, Keen H, Viberti GC. Dietary composition and renal function in healthy subjects. Nephron 1987;46:37-42.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3600911&dopt=Abstract     

222.  Kontessis P, Jones S, Dodds R, Trevisan R, Nosadini R, Fioretto P, Borsato M, Sacerdoti D, Viberti G. Renal, metabolic and hormonal responses to ingestion of animal and vegetable proteins. Kidney Int 1990;38:136-144.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=2166857&dopt=Abstract     

223.  Kontessis PA, Bossinakou I, Sarika L, Iliopoulou E, Papantoniou A, Trevisan R, Roussi D, Stipsanelli K, Grigorakis S, Souvatzoglou A. Renal, metabolic, and hormonal responses to proteins of different origin in normotensive, nonproteinuric type 1 diabetic patients. Diabetes Care 1995;18:1233.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8612436&dopt=Abstract     

224.  Geim P, Beeson WL, Fraser GE. The incidence of dementia and intake of animal products: Preliminary findings from the Adventist Health Study. Neuroepidemiology 1993;12:28-36.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=8327020&dopt=Abstract     

225.  Riedel WJ, Jorissen BL. Nutrients, age and cognitive function. Curr Opin Clin Nutr Metab Care 1998;1:579-585.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10565413&dopt=Abstract   

226.  Olson DA. Association of vitamin E and C supplement use with cognitive function and dementia in elderly men. Neurology 2000;55:901-902.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10994030&dopt=Abstract   

227.  Ross GW, Petrovitch H, White LR, Masaki KH, Li CY, Curb JD, Yano K, Rodriguez BL, Foley DJ, Blanchette PL, Havlik R. Characterization of risk factors for vascular dementia: The Honolulu-Asia Aging Study. Neurology 1999;53:337-343.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10430423&dopt=Abstract   

228.  Wolozin B, Kellman W, Ruosseau P, Celesia GG, Siegel G. Decreased prevalence of Alzheimer's Disease associated with 3-hydrozy-3-methylglutaryl coenzyme A reductase inhibitors. Arch Neurol 2000;57:1439-1443.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11030795&dopt=Abstract   

229.  Snowdon DA, Tully CL, Smith CD, Riley KP, Markesbery WR. Serum folate and the severity of atrophy of the neocortex in Alzheimer's disease: Findings from the Nun Study. Am J Clin Nutr 2000;71:993-998.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10731508&dopt=Abstract   

230.  Nourhashemi F, Gillette-Guyonnet S, Andrieu S, Ghisolfi A, Ousset PJ, Grandjean H, Grand A, Pous J, Vellas B, Albarede JL. Alzheimer's Disease: Protective factors. Am J Clin Nutr 2000;71:643S-649S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10681273&dopt=Abstract   

231.  Nilsson K, Gustafson L, Hultberg B. The plasma homocysteine concentration is better than that of serum methylmalonic acid as a marker for sociopsychological performance in a psychogeriatric population. Clin Chem 2000;46:691-696.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10794752&dopt=Abstract   

232.  Delport R. Hyperhomocyst(e)inemia: Related vitamins and dementias. J Nutr Health Aging 2000;4:195-196.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11115799&dopt=Abstract   

233.  White LR, Petrovitch H, Ross GW, Masaki K, Hardman J, Nelson J, Davis D, Markesbery W. Brain aging and midlife tofu consumption. J Am Coll Nutr 2000;19:242-255.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10763906&dopt=Abstract   

234.  Rice MM, Graves AB, McCurry SM, Gibbons L, Bowen J, McCormick W, Larson EB. Tofu consumption and cognition in older Japanese American men and women. J Nutr 2000;130(suppl 3):676S.

235.  Gear JS, Ware A, Fursdon P, Mann JI, Nolan DJ, Broadribb AJ, Vessey MP. Symptomless diverticular disease and intake of dietary fibre. Lancet 1979;1:511-514.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=85104&dopt=Abstract 

236.  Aldoori WH, Giovannucci EL, Rimm EB, Wing AL, Trichopoulos DV, Willett WC, A prospective study of diet and the risk of symptomatic diverticular disease in men. Am J Clin Nutr 1994;60:757-764.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=7942584&dopt=Abstract     

237.  Heaton KW. Diet and diverticulosis: New leads (editorial). Gut 1985;26:541-543.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3924744&dopt=Abstract     

238.  Pixley F, Wilson D, McPherson K, Mann J. Effect of vegetarianism on development of gall stones in women. Br Med J (Clin Res Ed) 1985:291:11-12.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=3926039&dopt=Abstract     

239.  Kjeldsen-Kragh J. Rheumatoid arthritis treated with vegetarian diets. Am J Clin Nutr 1999;70:594S-600S.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=10479237&dopt=Abstract     

240.  Muller H, de Toledo FW, Resch KL. Fasting followed by vegetarian diet in patients with rheumatoid arthritis: A systematic review. Scand J Rheumatol 2001;30:1-10.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11252685&dopt=Abstract   

241.  Donaldson MS, Speight N, Loomis S. Fibromyalgia syndrome improved using a mostly raw vegetarian diet: An Observational study. BMC Complement Altern Med 2001;1:7.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11602026&dopt=Abstract   

242.  Tanaka T, Kouda K, Kotani M, Takeuchi A, Tabei T, Masamoto Y, Nakamura H, Takigawa M, Suemura M, Takeuchi H, Kouda M. Vegetarian diet ameliorates symptoms of atopic dermatitis through reduction of the number of peripheral eosinophisl and of PGE2 synthesis by monocytes. J Physiol Anthropol Appl Human Sci 2001;20:353-361.

www.ncbi.nlm.nih.gov/entrez/query.fcgi?cmd=Retrieve&db=PubMed&list_uids=11840688&dopt=Abstract   

243.  Special Supplemental Nutrition Program for Women, Infants and Children (1-1-02 edition). Federal Register, Code of Federal Regulations, 7CFR, Part 246; 2002.

244.  Canada Prenatal Nutrition Program. Projects directory online. Available at: www.ssjs.hc-sc.gc.ca/cpnp. Accessed February 10, 2003.

245.  Modification of the “Vegetable Protein Products” requirements for the National School Lunch Program, School Breakfast Program, Summer Food Service Program and Child And Adult Care Food Program. (7 CFR 210, 215, 220, 225, 226) Federal Register. March 9, 2000;65:12429-12442.

246.  US Department of Agriculture. Menu planning in the National School Lunch Program. Available at: www.fns.usda.gov/cnd/MenuPlanning/menu.planning.approaches.for.lunches.doc. Accessed February 10, 2003.

247.  US Department of Agriculture. A Toolkit for Healthy School Meals: Recipes and Training Materials. Available at: www.nal.usda.gov/fnic/schoolmeals/Training/train.html. Accessed February 10, 2003.

248.  Canadian Living Foundation. Breakfast for learning. Available at: www.breakfastforlearning.ca. Accessed February 10, 2003.

249.  Administration on Aging. The Elderly Nutrition Program. Available at: www.aoa.gov/factsheets/enp.html. Accessed February 10, 2003.

250.  The Vegetarian Resource Group. 4-week Vegetarian Menu Set for Meals on Wheels Sites. Available at: www.vrg.org/fsupdate/fsu974/fsu974menu.htm. Accessed February 10, 2003.

251.  Havala S, Abate T. The National Meals on Wheels Foundation Vegetarian Initiative: A unique collaboration. J Nutr Elderly 1997;17:45-50.

252.  Docket T-1487-99, September 29, 2000 and January 21, 2002, between Jack Maurice and Attorney General of Canada, Federal Court of Canada Trial Division.

253.  Ogden A, Rebein P. Do Prison Inmates Have a Right to Vegetarian Meals? Vegetarian Journal Mar/Apr 2001. Available at: www.vrg.org/journal/vj2001mar/2001marprison.htm. Accessed February 10, 2003.

254.  US Department of Defense. DOD Combat Feeding Program. Available at: www.sbccom.army.mil/programs/food. Accessed February 10, 2003.

255.  Department of National Defence. Food Services Direction & Guidance Manual, Chapter 2. Ottawa, ON, Canada; 2003.

256.  Canadian Forces Food Services. Maple Leaf. 2000; Volume 3, Issue 39, page 14-15 and Issue 37, pages 14-15. Available at: www.forces.gc.ca/site/community/mapleleaf/html_files/html_view_e.asp. Accessed February 10, 2003.

Преводачи: Любомир & Маги - aboutvege@googlemail.com