Храната на греха

Въведение

Коя е една от най-популярните храни в света? Без съмнение месото. Светът го цени, светът му се прекланя, светът го боготвори. Месото е царят на храните в света на злото. То е кървавият цар. Той е предизвиквал войни, въздигал и опустошавал е цивилизации, променял е човешки съдби, повдигал е спорове дали е добър или зъл. И днес, в епохата на научно-техническата революция, отново се поставя на дневен ред въпросът за образа на този цар. С други думи казано: дискутира се темата за вредата и ползата от месото. Тя звучи с особена актуалност през последните петдесетина години. Защо? Дали това е случайно? Дали не е част от Божия промисъл за последното време? Факт е, че сред множество духовни общности, включително и сред християнски все повече се популяризира вегетарианският начин на живот.

Но нека обърнем внимание, че през последните петдесетина години и сред светските учени, диетолози и лекари с голяма актуалност се поставя въпросът за въздействието на месото. Не случайно сме свидетели на най-големите разкрития в човешката история по отношение вредата от месото. Никога не е имало толкова голям масов интерес в глобален мащаб към проблемите на месото и към вегетарианството. В резултат на това цели научни институти, стотици диетолози и лекари от различни страни въз основа на строго контролирани експерименти, изследвания и проучвания стигат единодушно до извода, че вегетарианството е един по-здравословен начин на живот. Те всъщност потвърждават истини за месото, която Святия Дух е открил отдавна на верните Свои. В това отношение можем да отбележим един принцип за Божието действие в света – Бог открива някакви истини първо на ограничен кръг от Свои верни последователи, а по-късно тези истини стават достояние и на света. На Своите Си люде Бог дава истината като откровения в Духа, а на светските – като открития чрез науката.


І ЧАСТ - ПЪТЯТ НА МЕСОТО ДО НАС

Когато говорим за месо, по принцип повечето диетолози, а и мнозинството от хората имаме предвид плътта на други живи топлокръвни или студенокръвни същества, с изключение на рибите. То като храна е съпътствало битието на човечеството почти през цялото му развитие. Нещо повече, месото е било основен източник за изхранване на големи човешки популации (като например ескимосите) и дори все още е. Никой не може да отрече неговата значителна роля в човешката история. И все пак пътят му в човешката ценностна е изпълнен с лъкатушения - ту приемано, ту отхвърляно, ту възхвалявано, ту анатемосвано, то се явява една от най-дискусионните храни.

Ако се обърнем към авторитетен източник като Библията, ще видим, че когато Бог сътворява човека, Той не предвижда за него месото като храна. Конструкторът на човешкото тяло най-добре знае коя храна е най-подходящата, така както конструкторът на автомобила най-добре знае кое гориво е най-подходящото: "И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво,те ще ви бъдат за храна;" ¹ Това е било в зората на човешката история, още преди грехопадението. Такъв е първоначалният план за човека. След грехопадението нещата се променят, и като естествено следствие от злото едни същества убиват други, за да се хранят или за да оцелеят – собственото щастие се заплаща с нещастието на другите, собственото оцеляване – с унищожението на другите. Така яденето на месо се превръща в знак и символ на греховния начин на съществувание. Няма друга храна, която с по-голямо основание да можем да наречем “храната на греха”. Да умъртвиш друго живо, чувстващо, изпитващо болка същество и да изядеш трупа му (независимо дали е преминал или не през кулинарна обработка, трупът си е труп), това може да се случи само в царството на смъртта. В царството Божие е немислим такъв начин на прехрана. Едва ли хората се замислят, че ежедневно слагат на трапезата си трупове или части от трупове за храна. Представата е ужасяваща – да се храниш с нещо умъртвено, с разфасовано мъртвешко тяло.

От друга страна в някои етапи от човешката история Бог допуска използването на месото не само за храна, но го постановява и в старозаветното свещенослужение на юдаизма, където са се принасяли като жертви агнета, кози, телета и други животни. Разбира се, то играе там преди всичко символична роля и след идването на Исус Христос, Истинския Агнец, вече не са нужни жертви от агнета и т.н. В следващите времена, въпреки че е премахнато от жертвената система, то остава като храна за масите. Сега, две хиляди години след Христа, в последния отрязък от човешката история, вече има достатъчно научни данни, че месото не само не притежава тази сила, която е възможно и да е имало в някои периоди от човешката история, но и по ред причини вече се е превърнало в храна със съмнителни здравословни качества. Сега, в настоящия и приключващ етап на човешката цивилизация, то концентрира в себе си всички зловредни влияния на така наречения научно-технически прогрес. Това е факт, който се потвърждава от много съвременни изследвания, върху част от които е построена и настоящата статия. Но данни за месото като непрепоръчителна храна винаги е имало – в много източни религии то е било и е категорично отхвърлено (което в никакъм случай не означава, че тези религии като цяло са положителни), а велики древни гръцки учени и мъдреци като Платон, Сократ и Питагор са били привърженици на вегетарианския начин на хранене. В християнството също винаги е имало мистици и общества, които не са толерирали месото.

В днешно време месото не се приема като градивна храна и от много диетолози, лекари и учени, които изхождат от чисто научни позиции. На базата на експерименти, опити, изследвания те доказват, че месото, особено в неговата съвременна версия, е храна, носеща потенциални рискове за човешкото здраве. Някои изтъкват като причина анатомо-физиологичните особености на човека, който според тях не бил устроен да се храни с месо. Каква е истината? Както вече казахме, Бог сътворява човека като растителноядно същество, но след излизането от Едемската градина грехът ни превръща във всеядни същества. Нашата храносмилателна система се е приспособила така, че можем да ядем огромно разнообразие от храни. Но това не означава, че организмът ни може напълно безопасно да преработва и да се справя с всякакъв вид и количество месо. Все пак едно от последствията на грехопадението е яденето на мъртва животинска плът, а това неминуемо се отразява зле на психофизическото състояние на човека. Организмът ни не е напълно адаптиран към хранене с месо. Ето няколко факта, подкрепящи тази теза: “черният дроб на месоядните е способен да елиминира от десет до петнадесет пъти повече пикочна киселина от този на немесоядните. Нашият черен дроб е в състояние да отделя минимално количество пикочна киселина. Тя е опасна отрова, която може да нанесе на организма многобройни вреди. Всяка консумация на месо освобождава големи количества пикочна киселина. И друг факт: за разлика от месоядните и всеядните животни хората не притежават ензима уриказа, който разгражда пикочната киселина.” ² Ето защо при прекомерна употреба се стига до болести като подагра, артрит, ревматизъм, ишиас и др. Месото само по себе си (изключвайки индустриализацията и химизацията му през последните два века) винаги е имало особености, които са го определяли като храна, неблагопрятстваща психо-физическото здраве на човека – например то съдържа мазнини, които се наслояват в кръвоносните съдове на човека, както и химически вещества, които влияят отрицателно на психиката.

Основната причина, на която се дължи отрицателното въздействие на месото през последните две столетия на индустриализация, е свързана с промишления начин на добиване, търговска обработка и съхранение. Съвременният начин на преработка на повечето храни ги превръща, дори и да са естествени, в изкуствени продукти, изключително вредни за здравето. Подобно и месото, въпреки, че е естествен продукт, вследствие мощната му “манипулация” и химизация по пътя от храненето и отглеждането на животното до търговската витрина, го превръща в почти изкуствена храна. Ето някои от основните проблеми, свързани с пътя на месото до трапезата ни.


Седем основни проблема

1. Проблема с умъртвяването и кръвта

От християнска и духовна гледна точка умъртвяването на животното е грях, който е свързан не само с нанесената болка, но и с оскверняването чрез проливането на кръв и яденето на кръв. Не е случайно, че в новозаветните писания има текст, който препоръчва на езичниците, които се обръщан към Бога “да се въздържат “от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето удавено и кръв.” ³ В старозаветните писания изрично е постановено да не се яде месо с кръвта му4, интересно е да се отбележи, че това изискване е споменато в горецитираното слово от Новия завет

Нека имаме предвид и още нещо - преди и по време на смъртната агония на убиваното животно в него настъпват дълбоки биохимични промени. По тялото му се разпространяват вторични токсични продукти, предизвикващи отравяне на целия труп. Така както в нашите тела настъпва стрес в моменти на интензивно изживяване на страх или ужас, по същия начин и при животните, при опасни ситуации се извършват съществени биохимични промени. Хормоналното ниво в кръвта, и по-специално това на адреналина, рязко се променя, когато виждат смъртта на други животни около тях или като страдат за загубената си свобода и живота си. Голямото количество хормони, рязко "изръсено" в кръвообръщението на животните по време на стрес, се запазва в месото и после отравя тъканите на човека, като същевременно влияе и върху съзнанието му. Веднага след като животното е убито, протеините в организма му коагулират и се освобождават разрушаващи ензими, за разлика от бавното загниване при растенията, които са с устойчива клетъчна стена и проста циркулационна система. Скоро в трупа се формират денатурирани субстанции, наречени птомаини. Благодарение именно на тези птомаини, освобождавани непосредствено след настъпване на смъртта, животинската плът има общото свойство - значително бързо разлагане и гниене. Можете да си представите каква степен на разложение достига месото, което ядете, за времето от умъртвяването на животното, съхраняването в хладилни помещения, транспортирането до магазините, купуване, транспортиране вкъщи и най-накрая сервиране на трапезата. За да се предпази частично от тези естествени процеси на разложение, месото се подлага на химическа обработка. Това обаче поставя нов проблем – проблема с химикалите при обработката на месото.


2. Проблема с обработката на месото. Нитратите и нитритите

“Някои видове месо се потапят в натриев сулфат, за да се смекчи миризмата на гниене и им се придаде розов цвят вместо сивия оттенък на мъртва плът. Използва се дори циментов прах! Да, вярно прочетохте! През 1981 г. “Нутришън Хелт” съобщи, че някои животновъди от Средния запад давали на добитъка си тонове циментов прах, за да повишат живото му тегло. Група потребители, узнали за тази “манипулация”, подали оплакване до съответните органи, за да се сложи край на тази порочна практика. След като провели разследване, властите отговорили, че тъй като досега не е било доказано вредното въздействие на циментовия прах върху потребителите, то тази практика можела да продължи, докато не се установи противното.” ⁵

“Нитритите се прибавят към саламите, бекона и други консервирани меса, защото те задържат развитието на Клостридиум ботулинум, бактерията, която предизвиква ботулиновото отравяне. В храната или в организма в присъствието на протеини нитритите могат да се превърнат в нитрозамини, съединения, за които е доказано, че при животни предизвикват рак. Нитритите и нитратите (които организмът може да превърне в нитрити) се намират естествено в някои зеленчуци като листата на ряпата, цвеклото, целината, ревена, репичките, магданоза и зелената салата. Нитрити могат да се намерят също в бирата и сиренето. Когато ядете тези продукти заедно с протеини, в стомаха ви може да се образуват нитрозамини, но рискът е минимален, защото, от друга страна, наличието на други хранителни вещества, като витамините С и Е ограничават образуването на нитрозамини.

Рискът от нитритите в консервираните меса е различен, защото всичките ингредиенти, необходими за образуването на нитрозамините, се намират заедно. Нитритите заедно с протеините при високата температура на готвенето са идеална среда за образуването на нитрозамините. Това означава, че нитрозамините могат вече да са налице, когато ядете бекона или салама си. При преценяването на двете злини правителствената комисия (в САЩ, б.а.) реши, че нитритните консерванти са по-безопасни от ботулизма, като се препоръчва намаляване употребата на съдържащите нитрити храни. Така че, ако решите да ядете консервирани или пушени меса, трябва да приемете и риска от нитритните консерванти.” ⁶“Нитритите и нитратите се използват като хранителни добавки в месните продукти, за да действат като консерванти. В стомаха те се превръщат в нитрозамини – фактор, за който се знае, че е свързан с възникване на стомашен рак.” ⁷


3. Проблема с болните животни и микроорганизмите

Суровото месо винаги е в стадий на разложение, дори и в най-начална и незначителна степен. Поради това винаги съществува риск от замърсяване на ръцете и намиращите се в близък контакт продукти с носещи зараза микроорганизми. Дори и при топлинна обработка на месото често носителите на зараза не могат да бъдат напълно унищожени, особено ако месото се вари недостатъчно или се пече на скара или шиш. “Изглежда, че все по-често научаваме за взривове от хранителни отравяния при консумация на развалени хамбургери. При един такъв взрив в щатите Вашингтон, Айдахо и Невада почина едно дете, а 400 се разболяха, повечето от които бяха деца.

Микроорганизмът, който предизвика този взрив, наречене Ешерихия коли, е често срещано семество бактерии. Е. коли е нормален обитател на дебелото черво. Ние не получаваме хранително отравяне от собствената си линия Е. коли, тъй като тя е малко вирулентна. Но даже и тази сравнително непатогенна линия става патогенна. Много от възпаленията на пикочния тракт се дължат на Е. коли. Смята се, че диарията на пътешествениците се дължи също на щам Е. коли. Видът Е. коли, който предизвика последните взривове, е различен. Наречен е щам 0157:Н7 от изолирането му през 1982 г. Той е опасен и много вирулентен. Смята се, че е попаднал в месото при клането на говеда, носители на този рядък щам, което впоследствие е използвано за приготвяне на кайма.

Министерството на земеделието в САЩ има система за проверка на месото почти на всеки етап от обработката му до пакетирането. Инспекторите разчитат преди всичко на вида и мириса на месото. Тяхната задача е да не допуснат на пазара месо от болни животни, замърсено месо, както и непълноценно месо. Но съществуващата система не позволява тази задача да бъде изпълнена. Например не е нещо необичайно при клането на животните чревното им съдържимо, в което има бактерии, да попадне върху месото. Ако се намери фекално замърсяване, по-голямо от грахово зърно, върху месото, то то трябва да бъде отстранено от инспектора. Това може да звучи много ефикасно, но на инспектора са предоставени само десет секунди да провери вътрешните органи и да провери трупното месо. Така че остава под въпрос колко от замърсеното месо може да се открие.

Съмнително е, че огледът може да открие Ешерихия коли преди преработката на месото. Затова тази отговорност се пада на човека, който приготвя храната. Ако този вирулентен щам се намира в месото при правилна кулинарна обработка (при температура 68 градуса по Целзий), той ще бъде разрушен.” ⁸ “В птиците също се развиват резистентни щамове микроорганизми. Фактически салмонелата, бактерия, която най-често се свързва с хранителните чревни инфекции и води до епидемични взривове от заболявания, по-често се среща в пилешкото, отколкото в говеждото месо. Макар че и в храната от растителен произход може да се намери салмонела, повечето от инфекциите се причиняват от храна от животински произход, тъй като животните са резервоар на салмонелата.Млякото и яйцата представляват също сериозен път за пренасяне на салмонелата, но месото си остава най-важният източник за предаването й, като в последните години птичето месо в това отношение надмина говеждото.” ⁹

Друга опасност, грозяща тези, които ядат месо, са честите заболявания при животните, които не могат лесно да бъдат установени или просто са подминавани от месопроизводителите или инспекторите. Тъй като фермите се превръщат в заводи за месо, животните рядко виждат дневна слънчева светлина, животът им преминава в ограничена, потискаща и жестока среда, чиято кулминация е брутална смърт. Често, когато животно е болно от рак, раковото му образувание се изрязва,а всичко останало, пълно с токсини, се продава като месо за храна. Или още по-лошо - изрязаните части се смилат и се продават добавени към друго месо при производството на колбаси или пък разфасовани, на части, "по благоприлично" обозначени като "дреболии".

Инспекторите по месото най-добре знаят от колко много болести би могло да е болно едно животно, предназначено за клане. Може да ви прозвучи като анекдот: за вечеря дама си поръчва плато от зеленчуци вместо традиционните месни ястия. До нея сядал непознат господин, който също си поръчал вегетариански блюда. Двамата се спогледали и господинът попитал дамата: "Извинете, вие вегетарианка ли сте?"-"Да", отговорила тя, "А Вие?"- "Не, аз съм инспектор по месото."

Особено голяма опасност представляват паразитните червеи, наречени трихинели, които причиняват заболяването трихинелоза. Носители и разпостранители на болестта са домашни и диви всеядни и месоядни животни (свине, кучета, котки, лисици, вълци, мишки и др.).Свинете се заразяват при хранене с кухненски и кланични отпадъци (месни) от болни с трихинелоза свине или други животни. Хората могат да се заразят при консумация на сурово и полусурово месо и месни продукти (суджуци, наденици и др.) от опаразитени свине. Каква е клиничната картина при хората? Загнездващите се трихинели водят до подуване, втвърдяване и силна болка в мускулите. Телесната температура се повишава. Затрудняват се движението, дишането, приемането на храна. Освен това от токсините, които отделят паразитите, се появяват алергични реакции – силно отичат лицето и клепачите (синдрома “лъвска глава). Явяват се и редица други усложнения. Ако са погълнати по-големи количества трихинели, може да се стигне до смърт.

Какво трябва да се направи, за да се избегне рискът? Задължително трябва да се направи ветеринарна експертиза на късче червено месо, 30-40 грама от диафрагмата, защото там трихинелите са в най-голямо количество. Ловците трябва да знаят, че е опасно месото и на други животни, например мечки.

При термична обработка трихинелите загиват, но внимавайте, аланглетата носят много голям риск за заболяване.” ¹⁰

Най-често заразеното месо с трихинели е свинското. И това не е случайно, защото свинята по всеобщо мнение е най-нечистото животно. В Стария завет Бог строго забранява консумацията на свинско месо, наред с позволението да се употребяват други меса, например говеждо и агнешко. ¹¹


4. Проблема с антибиотиците

Диетоложката Аннмари Колбин¹² предупреждава: ”В нашите модерни времена един от най-големите проблеми с месото, както и с всички други храни, е влошаване на качеството му. Антибиотиците и стероидните хормони, добавяни към храната на домашните животни, за да се предотвратяват инфекции и бързо да се увеличава теглото им, преминават в консуматора заедно с храната. Така консумираните антибиотици водят до намаляване на възможностите на тялото за положителен отговор към евентуална антибиотична терапия, когато е необходимо да бъде приложена по медицински причини.
През 1977 г. д-р Ричард П. Новик, директор на Изследователския институт по социална хигиена в Ню Йорк, писа: “В последните години ние сме свидетели на масивно увеличаване на употеребата на антибиотици в животновъдството, както и в медицината при хора. В резултат на това се развиват огромни популации от болестотворни бактерии, които са резистентни едновременно към много на брой различни антибиотици и стават все по-голяма заплаха за здравето и на хората, и на животните.” ¹³

Американският диетолог Рудолф Балантайн¹⁴ също предупреждава: “Както при отглеждането на говедата и свинете, така и при птиците се използват стимулиращи растежа субстанции. На пилетата и на пуйките се дават малки дози антибиотици за повишаване на теглото.” ¹⁵

И ирландският д-р Джон Маккена алармира: “Домашните животни (и по специално едрият рогат добитък и свинете) поемат антибио&