Вегетарианство - здравословна, икономическа, етична и духовна необходимост

 
    Думата “вегетарианец”, въведена в употреба през 1842 г. от основателите на Британското вегетарианско общество, произлиза от латинската дума vegetus, която значи “крепък, здрав, свеж, бодър”; със словосъчетанието Homo vegetus се назовава развитата духовно и физически личност. Първоначалния смисъл на думата предполага хармоничен от философска и морална гледна точка начин на живот, а не някаква плодово – звленчукова диета.

    По – голяма част от вегетарианците са хора, които са разбрали, че за да допринасят за мира в човешкото общество, първо трябва да се освободят от склонноста към насилие в собствените си сърца. За това не е чудо, че стотици хиляди хора от всякакви обществени слоеве в търсене на истината са станали вегетарианци. Вегетарианството е много важна крачка по пътя към по - съвършеното човешко съществуване, и съжителството на тези, които си направят труда да се замислят над преимуществата му, ще се окажат в обществото на мислители като Питагор, цар Ашока, Сократ, Платон, Климент Александрийски, Плутарх, Сведенборг, Волтер, Бенджамин Франклин, Жан-Жак Русо, Ламартин, Пърси Бш Шели, Ралф Улдо Емерсън, Хенри Дейвид Торо, Лев Толстой, Джорч Бърнат Шоу, Рабиндрат Тагор, Махатма Ганди, Алберт Швайцер, Алберт Айнщайн и редица други велики мъже в човешката история.

    Нека да разгледаме някои от преимуществата на вегетарианството.
 

ХРАНЕНЕ И ЗДРАВЕ

     Може ли вегетарианската диета да подобри или да възстанови здравето ни? Може ли да предотврати някои заболявания?

   Привържениците на вегетарианството отговарят утвърдително  на тези въпроси от много години, въпреки че доскоро официалната медицинска наука се отнасяше скепично към подобни твърдения. През последните десетилетия обаче учените откриха, че съществува непосредствена връзка между консумацията на месо и явления като рака и това ги накара да променят своите възгледи за вегетарианството.

   Още през 60-те години учените изказват предложения, че развитието на атеросклерозата и на сърдечните заболявания е по някакъв начин свързано с употребата на месо. В списанието на Американската асоциация на лекарите за 1961 година се казва: ”90-97 % от сърдечно-съдовите заболявания могат да бъдат предотвратени чрез вегетарианска диета”. От тогава насам редица сериозни изследвания неопровержимо доказват, че след алкохолизма и тутюнопушенето консумацията на месо е главната причина за смъртността в Западна Европа, САЩ, Австралия и развитите страни от другите континенти.

   Човешкият организъм не е в състояние да се справи с натрупванията от животински мазнизи и холестерин. Анкета сред 214 учени, занимаващи се с изследвания върху атеросклерозата в 23 страни по света, показва, че практически всички признават, че съществува  пряка зависимост между начина на хранене, равнището на холестерина в кръвта и сърдечносъдовите заболявания. Когато организма получава повече холестерин, отколкото му е необходимо (а в същност точно това става при консумацията на месо), в течение на времето този излишък се превръща в источник на много заболявания. ХОЛЕСТЕРИНЪТ се натрупва по стените на кръвоносните съдове, ЗАДЪРЖА ПРИТОКА НА КРЪВТА КЪМ СЪРЦЕТО И ПРИЧИНЯВА КРЪВНО НАЛЯГАНЕ, СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ И ИНФАРКТИ.

   От друга страна, учените от Миланския университет и от клиниката “Маджоре” са показали, че белтъчините от растителен произход нормализират равнището на холестерина в кръвта. В статия публикувана в английското списание “Ланцет” д-р Сиртори съобщава, че хората с високо съдържание на холестерин в кръвта, страдащи от сърдечни заболявания, могат да подобрят здравето си, като преминат на вегетарианска диета, която съдържа само растителни белтъчини.

    По отношение на раковите заболявания, изследванията през последните двадесет години с цялата си определеност показват съществуване на зависимост между МЕСНАТА ХРАНА и РАКА НА ДЕБЕЛОТО И ПРАВОТО ЧЕРВО, МЛЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ И МАТКАТА. Ракът на тези органи много рядко се среща при хора, които ядат месо в ограничени количества или изобщо не употребяват месо (към последната група се отнасят например адвентистите от седмия ден, японците и индийците), но е широко разпространен сред месоядците.

    Друга статия в същото списание съобщава: “В районите, където е регистрирана висока заболеваемост от рак на дебелото черво, населението консумира големи количества мазнини и животински белтъчини, докато там, където тази заболеваемост е ниска, населението се храни предимно с вегетарианска храна, съдържаща съвсем ограничени количества мазнини и вещества от животински произход.

     В книгата си “За причината на раковите заболявания” Роло Ръсел пише: “Установих, че от 25 страни, чието население използва предимно месни храни, 19 се характеризират с много висок процент на раковите заболявания и само в една страна този процент е относително нисък. И в същото време от 35 страни, където населението консумира месо в съвсем ограничени количества или въобще не консумира месо, няма нито една, в която процентът на раковите заболявания да е висок.”

    ЗАЩО МЕСОЯДЦИТЕ СА ПО - ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПОДОБНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

    Една от причините, изтъквана от биолозите и диетолозите, е че храносмилателния тракт на човека не е пригоден за храносмилане на месо. Хищните животни имат сравнително къси черва (само три пъти по – дълги от тялото им) и това им позволява своевременно да изхвърлят бързо разлагащото се месо, което образува токсини. Червата на тревопасните са шест пъти по – дълги от тялото им, тъй като растителната храна се разлага по – бавно от месната. Човекът, като тревопасните животни има дълги черва, затова като се храни с месо, в организма му се натрупват токсини, които ЗАТРУДНЯВАТ работата на бъбреците и способстват за развитието на подагра, артрити, ревматизъм и дори рак.

    Освен това месото се обработва с химикали. Веднага щом заколят животното, плътта му започва да се разлага и след няколко дена придобива не здрав, сиво – зелен цвят. В месодобивната промишленост тази промяна на цвета се маскира, като към месото се прибавят нитрити, нитрати и други консерванти, които запазват яркочервения му цвят. Изследваниятя обаче показват, че много от тези химикали са канцерогенни. Като вземем в предвид и това, че в храната на угояваните животни също се прибавят огромно количество химикали, проблемът се усложнява повече.

    Гари и Стивън Нъл в книгата си “Отровите във вашия организъм” привеждат някои факти, които би трябвало да накарат всеки сериозно да се замисли, преди да купи поредния килограм месо или шунка. “Добитъкът, предназначен за клане, се угоява, като към храната му системно се добавят транквилизатори, хормони, антибиотици и още 2 700 други препарата. Процесът на химическа “обработка” на животното започва ОЩЕ ПРЕДИ НЕГОВОТО РАЖДАНЕ И ПРОДЪЛЖАВА ДЪЛГО СЛЕД СМЪРТА МУ. И въпреки, че всичките тези химични вещества се съдържат в месото, което купувате и консумирате, законът не изисква те да бъдат изброени на опаковката (самата опаковка би се стопила от изписаните върху нея имена на препарати).

    През 1983 година, основавайки се на резултати на подобни изследвания, Американската академия на науките съобщава, че “хората биха могли да избегнат много ракови заболявания, ако намалят потреблението на тлъсто месо и консумират повече зеленчуци и плодове.”

    “Но почакайте – ще възрази някой, - нима за човека не е естествено да се храни с месо? Нима нашият организъм не се нуждае от животински белтъчини?”

    отговорът на двата въпроса е “Не”. Въпреки, че човекът от край време е известен като всеядно същество, нашето анатомично устройство – зъбите, челюстите и храносмилателната ни система – е по пригодена за вегетариански храни. Асоциациата на американските диетолози отбелязва, че “огромна част от човечеството в течение на цялата човешка история се е хранило с вегетарианска или предимно вегетарианска храна.”

    По – голяма част от човечеството живее и се храни така и до ден днешен. Дори и в най – развитите страни модата на месоядството навлиза преди не повече от стотина години. Навлиза с хладилните вагони и камери, консумативния дух на двайсти век.

    Но дори и през двайсти век човешкият организъм си остава неприспособен към консумацията на месо. Знаменитият шведски учен Карл Линей казва: “Сравнителният анализ на вътрешното и външното устройство на тялото на човека и животните показва, че естествената храна за хората са плодовете и зеленчуците.” Таблицата по – долу сравнява анатомичното устройство на човека с това на месоядните и тревопасните животни:

     А по въпроса за белтъчините д-р Пааво Айрола, водещ специалист в областта на диетологията и естествената биология, утвърждава: “Преди двайсет години официално препоръчваната норма белтъчини бе 150 гр, а нормата, която специалистите препоръчват днес е 45гр. (ето защо слушаме постоянно от родителите си – “яж маменце месце за да си силен”). Защо се получи така?

    Защото изследванията проведени в редица страни, категорично показаха, че човекът не се нуждае от голямо количество белтъчни вещества и че ежедневната норма, която му е необходима, е не повече от 30 – 45 гр. Консумирането на повече белтъчни вещества не само е излишно, но и нанася сериозна вреда на човешкия организъм. Нещо повече, то може да доведе до такива смъртоносни болести, като рака и сърдечносъдовите заболявания. За да си набавим 45 гр. белтъчини дневно, изобщо не е задължително да ядем месо. Пълната вегетарианска диета, състояща се от зърнени храни, бобови растения, ядки, зеленчуци и плодове, напълно осигурява на човека необходимото количество белтъчини.

    С високо съдържание на белтъчни вещества се отличават млечните продукти, зърнените храни, бобовите растения и ядките. А СИРЕНЕТО, ФЪСТЪЦИТЕ И ЛЕЩАТА СЪДЪРЖАТ ПОВЕЧЕ БЕЛТЪЧИНИ ОТ КОЛКОТО СЕ СЪДЪРЖАТ В  СЪЩОТО КОЛИЧЕСТВО КОЛБАСИ, СВИНСКО МЕСО ИЛИ БИФТЕК.           

    До скоро диетолозите считаха, че  пълноценни белтъчини (тоест белтъци, съдържащи всичките осем аминокиселини, които не се произвеждат в човешкия организъм) има само в месото, рибата, яйцата и млечните продукти, и че всички растителни белтъчини са непълноценни. (Но науката напредва, и това което се е считало за неправилно, а именно “човек да се лишава от белтъци”, сега вече благодарение на знанието съвременния човек може да се оттърси от мисълта, че вегетарианството е непълноценен начин на хранене, а напротив ще има възможността да избегне тези ужасни заболявания). Но изследванията, проведени в Каролинския институт (Швейцария) и в института “Макс Планк” (Германия), показаха, че повечето зеленчуци, плодове, семена, ядки и зърнени храни са естествен източник на безценните белтъчини. Нещо повече, тези белтъчини се усвояват от организма много по – лесно, отколкото белтъците от животински произход и за разлика от тях не съдържат токсични примеси. Консумирането на достатъчно количество естествени храни напълно изключва недостига на белтъчни вещества в организма. Не бива да забравяме, че в крайна сметка именно растителният свят е източник на всички белтъчини. Вегетарианците ги усвояват направо от първоизточника, а не от втора ръка, както правят тези, които се хранят с плътта на тревопасните животни.

    Прекомерната консумация на белтъци снижава работоспособността на човека. Доктор Ървинг Фишър от Йейлския университет е провел серия експерименти, които показват, че вегетарианците са ДВА ПЪТИ ПО – ИЗДРЪЖЛИВИ от  хората, които се хранят с  месо. Когато  той  намалил с 20% количеството на животинските белтъчини, консумирани от невегетарианците, работоспособността на изследваните нараснала с 30%. С редица други подобни изследвания е доказано, че с правилно съставена вегетарианска диета се осигурява повече енергия, отколкото с месото. А изследванията на д-р Дж. Йотекьо и В. Кипани от Брюкселския университет показват, че са в състояние да извършват труд  ДВА – ТРИ ПЪТИ ПО – ДЪЛГО ОТ МЕСОЯДЦИТЕ и  освен това се възстановяват ТРИ ПЪТИ ПО – БЪРЗО ОТ ТЯХ.
 

ИКОНОМИКА

    Месото изхранва ограничен брой хора  за СМЕТКА НА МИЛИОНИ ДРУГИ. Заради производството на месо зърното, с което биха могли да се изхранят хората, се превръща в храна за добитъка. По данни на Департамента за селското стопанство на Съединените щати повече от 90% от зърното произвеждано в Америка, отива за изхранването на крави, свине, овце и кокошки, които в последствие се оказват на трапезата. Използването на зърно за произвотство на храна е БЕЗУМНО РАЗХИЩЕНИЕ. Статистическите данни побликувани от Департамента за селското стопанство на САЩ, свидетелстват, че ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕТО НА ЕДИН КИЛОГРАМ МЕСО СЕ ИЗПОЛЗВАТ 16 КИЛОГРАМА ЗЪРНО под формата на храна за добитъка.

    В книгата си “Диета за една малка планета” Франс Мур Лапе ни предлага да си представим, че сме седнали пред чиния, в която има дебел бифтек. “А сега си представете – продължава той, - че в същата стая стоят още 40 – 50 души, но пред всеки от тях има празна чиния. Зърното  изразходвано за производството на вашия бифтек би било напълно достатъчно, за да напълни чиниите на тези гладни 50 души с полезна, калорична, вкусна зърнена каша.

    В развитите страни добитъкът не се храни само със зърно, но и с богати на белтъчини продукти, внасяни от слаборазвитите страни. Георг Боргстрьом, специалист по география на разпределението на хранителните продукти, е изчислил, че една трета от фъстъчената реколта на Африка (а фъстъците съдържат същото количество белтъци като месото) се озовават в стомасите на едрия рогат добитък от Западна Европа!

    В слабо развитите страни един човек употребява средно около 200 кг зърно годишно, по – голямата част, от което консумира директно като храна. В същото време средният европеец или американец, по данни на Лестър Браун, водещ специалист в областта на храненето, употребява 1000 КИЛОГРАМА  зърно годишно, 90% от които отива за угояване на добитъка, тоест за произвеждане на месо. По такъв начин средният европеец или американец, който консумира месо, изразходва средно 5 пъти повече храна от средния колумбиец, нигериец или индиец.

    Подобни факти дават основание на специалистите в областта на храненето да твърдят, че ПРОБЛЕМЪТ С ГЛАДА НА ПЛАНЕТАТА Е ИЗКУСТВЕНО СЪЗДАДЕН. Дори днес в света се произвеждат много повече хранителни продукти, отколкото е необходимо, за да бъде изхранено цялото население на планетата. Просто хората безсмислено ги разхищават. По оценки на диетолога Джийн Мейър от Харвърд, ако намалим производството на месо само с 10%, това ще освободи количеството зърно достатъчно да нахрани 60 МИЛИОНА ДУШИ.

    Друга цена, която сме принудени да плащаме за консумацията на месо, е ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА. Отпадните води, изхвърлени от месокомбинатите и животновъдните ферми, са един от основните замърсители на реките и другите водоеми. Вече за никого не е тайна, че източниците на питейна вода на планетата не само се замърсяват, но и застрашително се изчерпват, и че месодобивната промишленост употребява вода особено разточително. Геотг Боргстрьом утвърждава,  че отточните води от животинските ферми замърсяват околната среда десет пъти повече, отколкото градската канализация, и три пъти повече в сравнение с отпадните води на промишлените предприятия.

    В книгата си “Население, ресурси и околна среда” Пол и Ан Ерлих пишат, че за производството на един кг пшеница са необходими всичко 60л вода, докато за производството на един кг месо се изразходват от 1250 до 3000л вода!!!

    През  1973г. “Ню Йорк пост” побликува статия, която разкри престъпни разхищения на най – ценния природен ресурс, водата: една от крупните американски птицеферми изразходва 400 000 КУБИКА ВОДА ДНЕВНО – количество достатъчно да задоволи водните нужди на цял град с население 25 000 души.

   Но нека да оставим на страна анализата на световната геополитическа ситуация и да погледнем направо в портфейлите си. Проучване в Нюйоркските магазини направено през януари 1986г., е показало, че кг говеждо филе струва около 8 долара, докато килограм вегетариански продукти, от който може да се приготви пълноценен обяд за цяло семейство, струва средно около 4 долара. Така например 200 гр извара, в която се съдържат около 60% от необходимата  дневна норма белтъчини, струва само 60 цента. Само си представете, един вегетарианец спестява на себе си няколко хиляди долара годишно и десетки хиляди долари за целия си живот. Замисляте ли се какво бихте могли да направите с тези пари за себе си? Може би ще ги харчите през годините, които ще спечелите от здравословния начин на хранене…

    Годишните спестявания на американските потребители биха нараснали с няколко МИЛИАРДА долара. А този принцип се отнася и за потребителите и от другите страни по света.

    Като вземем всичко казано до тук, трудно ще ни бъде да разберем по – скоро как разумния човек не би искал да бъде “вегетарианецо-спестител”. Ако се колебаете все още за здравето си, спомнете си, че представите ви за месната храна идват от миналото, когато учените не са имали знанието, че да ни представят истинската страна на нещата относно храните и това, че тяхното невежество може би е източникът на всички ракови и сърдечно-съдови заболявания, да не говорим за причинената смърт на милиарди невинни живи същества!
 

ЕТИКА

    Много хора смятат етичните подбуди за основната и най – важна причина човек да стане вегетарианец. Съзнанието, че другите същества също имат усещания, изпитват чувства и емоциите им са много близки до човешките, е първата крачка към вегетарианството от етични съображения. Това съзнание кара човека да бъде по – чувствителен и да се стреми да не причинява болка на другите живи създания.

    Очеркът под заглавие “Етика на вегетарианството”, побликуван в списанието Северноамериканско вегетарианско общество, развенчава концепцията за така нареченото “хуманно убийство на животни”: “В наши дни много хора се успокояват с мисълта, че животните ги убиват по “хум&