Защо се разплакa прасето!

Радост голяма обхваща душата,
Глъчка и врява се ширват в полята,
Усмивки широки лицата огряват,
Край топлия огън сърцата се сгряват.

Ех, семейство сплотено пак се е сбрало,
Че празник голям е утре имало.
И всеки с трепет очаква щастливия ден,
На веселби, шеги и закачки всякой е фен.

Трапеза огромна подготвят жените,
Мъжете лукаво наточват камите.
Че знае се още от време оно
Не бива на празник без късче месо.

"Ще колим прасето" - провикна се някой,
И смехът екна от устата на всякой.
Шкембето космато, погали вуйчо Иван
И устни дебели облиза, без капчица свян.

С лиги обилни, неволно лицето омаза,
Добрата леля Мария преглътна, и пак се изказа:
"Който първи касапския нож в гръкляна забие,
И с мощния удар, той прасето затрие,
Ах, този герой има толкова сила,
А аз ще го ближа като вярна камила."

И нещеш ли настъпи неловко мълчание,
Появи се за миг едно колебание.
И тогава пристъпи напреде калеко,
Ония стария, мъдрия, дошъл отдалеко.

Напъна се здраво, за миг почерня
И после избухна в мощна пръдня.
На леля Мария косата издуха,
А в гъза си усети голяма разтуха.

Разпищя се тогава дебелата тетка,
А туловище едро заклещи се в малка кушетка.
Изправи се тя на нозете огромни,
И не може да скрие тез килограми нескромни.

Затърча се навънка с лице зачервено,
А на огромния дирник кресло залепено.
Повдига ногите с гигантски подскоци,
Отдека се взеха тез черни отоци.

Всичко по пътя руши и затрива,
Бягай калеко, много е дива.
И ето неволно с дебелия гъз
Докосва свинарника и превръща го в пръс'.

Прасенцето малко - с уплашено его,
Та тя е по-тежка с два тона от него.
Нерадостни мисли в главата нахлуха,
Викове, крясъци отново се чуха.

"Ех, това е човекът с голяма и топла душа,
Човекът, от който аз чакам смъртта.
Замахва безмилостно с касапския нож,
И после обилно се тъпче, през цялата нощ."

И тогава по бузката нежна, се стече малка сълза,
О, не! - Това не беше страх от смъртта.
Горестна мъка изпита това малко създание,
За празното, кухо човешко съзнание!

Но сепна се бърже това прасе-философ,
Усети отвътре природния зов.
И хукна да бяга далече оттук
Защото му писна от човешки боклук!