Децата без детство!

Децата обичат играта, но не и тези деца,
Очите им пълни със сълзи, кой ги остави така,
Стоят те премръзнали малки и свити,
От страшна мъгла са сякаш обвити.

Край тях ти забързан, залисан минаваш,
Намръщваш се мрачно и пак заминаваш,
А детето с жадния поглед плахо те моли,
Иска на теб да разкаже за свойте неволи.

Постой ти, поспри се добри ми човече,
Страшната болка не трае се вече,
Това малко детенце е тебе избрало,
На теб да разкаже туй що е видяло.

С ведра усмивка ти щедро дари го,
С нежна милувка, помилвай го мило,
Кажи му човече ти хубава дума, добра,
В това мъничко детско Сърце внеси светлина.

И тогава очаквай, приятелю щедра отплата,
С радостен поглед ще грейнат лицата,
Ще имаш ти вече верни приятели мили,
С лъчисти усмивки, и пълни със сили.

И ето децата ще помнят благото дело,
Което ти извърши безстрашно и смело,
Душата ти мила избра да помогне,
Доброто Сърце успя да се трогне.