ЧОВЕКЪТ пристъпва уверено в свинарника при ПРАСЕТО с инжекция в ръка!
Прасето: Какво става, човече, това за мен ли е? Нима съм се разболял?
Човекът: За теб е, да! Но не си болен, не се притеснявай.
Прасето: Но защо тогава? Необходимо ли е това?
Човекът: Необходимо е. Това е за твое добро. Лекарството ще спре болката!
Прасето: Мен обаче нищо не ме боли. Нима ти искаш да ми причиниш тази болка?
Човекът: Не, светът днес е изключително хуманен. Никой вече не причинява безпричинна болка на живи същества. Затова нося и тази инжекция със себе си.
Прасето: Но аз нали ти казах, мен нищо не ме боли в момента.
Човекът: Но без тази инжекция ще те заболи.
Прасето: Защо? Какво смяташ да правиш с мен?
Човекът: Това което е мое изконно право, нищо повече. Ще те "приспя" и после ще нахраня себе си и семейството си с теб.
Прасето: Ще ме "приспиш"? Но аз не страдам от безсъние! Вие хората наистина добре жонглирате с евфемизмите.
Човекът: Какво искаш да ми кажеш с тази грозна разкривена дума?
Прасето: Тази грозна дума обяснява не по-малко грозния стремеж на хората да прикриват истината зад по-меки и приемливи понятия. Искам да кажа, че ти скриваш истината от мен защото се чувстваш неудобно.
Човекът: От кой мислиш, че ми е неудобно? Та ти си просто едно тъпо прасе!
Прасето: Ами тук сме само двамата. И ако не ти е неудобно от мен, помисли си тогава от кой друг може да ти е неудобно.
Човекът: Какво искаш да кажеш? Че се притеснявам от самия себе си ли? Та нали аз много добре знам какво ще направя, вече съм взел решение, направил съм избор! Смятам че съм прав и няма причина да се чувствам неудобно.
Прасето: Смяташ че си прав, но някъде по-надълбоко в себе си имаш едно нещо наречено съвест!
Човекът: Така е, но тя на мен не ми пречи. Ето нали затова ти нося и инжекцията. Ти нищо няма да усетиш!
Прасето: Сигурен ли си?
Човекът: Абе отде да знам, аз да не съм знахар!
Прасето: А нима който и да било знахар може да види ситуацията през моите очи?
Кажи ми все пак, ти би ли убил друг човек по този хуманен и безболезнен начин?
Човекът: Разбира се, че не! Какви ги говориш!
Прасето: И защо не?
Човекът: Защото съвестта ми не го позволява, защото така са ме възпитали, защото законът го забранява, защото животът е ценен, защото е лошо! Е, доволен ли си сега или искаш да изброявам още?
Прасето: Доволен съм много, и как бих могъл да не съм при този изчерпателен отговор. Но защо тогава искаш да убиеш мен хуманно, та нали и аз дишам също като теб?
Човекът: Ха-ха, също като мен! Нима ти, едно просто прасе можеш да се сравняваш с човешкия род!!!
Прасето: Прав си, извинявай! "Никога не се сравнявай с по-силния, не е здравословно" - така са ме учили.
Човекът: Това пък какво означава?
Прасето: Означава, че никога ме можеш да имаш едни и същи права с този, които упражнява някаква власт над теб. Представи си жените преди един век - безправни, потиснати, онеправдани! Или пък виж робите и зависимите селяни - всички те са служили на господарите си, били са безправни и животът им никога не е бил особено ценен.
Човекът: Слава Богу, тези неща вече не съществуват. Човешкото същество е поправило грешките си. Знаеш че по този начин ние хората се самоусъвършенстваме и правим света едно по-добро място за живеене.
Прасето: Да, слава Богу, тези неща вече не съществуват! Но са съществували и много човешки същества са страдали, платили са с кръвта си, с живота си. А борбата за промяна е била много тежка и винаги е започвала от малцината луди смелчаци, които са повличали след себе си огромната лавина от осъзнали се вече хора.
Човекът: Я чакай малко, накъде биеш? Нима ти очакваш да получиш някакви права? Нима мислиш, че някой ще се занимава с едно глупаво прасе? Ти си безправен, ти не си равен, ти не си като нас, разбра ли!
Прасето: Наистина звучиш като господар! Поне говориш със същата тази господарска убеденост, че нещата са такива каквито са и никога няма да се променят. Но така са говорили и преди стотици години, а нещата винаги са се променяли. Състраданието и съпричастието накрая винаги са побеждавали. И както вече ти казах, всичко започва от шепа луди осъзнали се хора, които повличат след себе си човешката лавина.
Човекът: Нима искаш да кажеш, че аз не съм състрадателен! Доста нагло от твоя страна. Аз който се грижа за семейството си, играя с децата си, помагам на изпадналите в нужда хора и какво ли още не! Аз съм добър човек и винаги се стремя да облекча страданието на бедстващо човешко същество. Ето дори и за теб съм приготвил тази инжекция, така че никаква болка да не усетиш!
Прасето: А възможно ли да разрушиш границите на твоето състрадание, да ги премахнеш напълно?
Човекът: Какво искаш да кажеш?
Прасето: Ами искам то да обхване и мен, и всички други живи същества, които дишат на тази планета и искат да продължават да дишат.
Човекът: Ти май забравяш, че и аз човекът съм дишащо същество! И за да остана такова аз трябва да се храня.
Прасето: Така е, знам това, защото аз също се храня. Но нали имаш плодове, имаш зеленчуци, научил си се да си правиш хляб! Защо е нужно да погубваш живота ми?
Човекът: Хм, ти си доста добър манипулатор за прасе! Но ние хората сме всеядни животни, имаме нужда и от животинска плът, която наричаме още месо. Пък и погледни себе си, ти също се храниш с всичко което ти попадне. Не подбираш нищо, каквото ти сложа, това ядеш, включително и месо.
Прасето: Ха-ха, доста добра аналогия. Допреди малко ми обясняваше колко сме различни животните и човекът, а сега пък "и ние така и вие така". Но нека ти кажа нещо за нас прасетата: ние не сме хищници, не нападаме и не отнемаме живот, защото нямаме нужда от това. Когато обаче вие ни отглеждаде и угоявате за храна, ние се храним с това, което ни давате - просто нямаме друг избор. А при вас е различно - вие правите ИЗБОР! Човешкото същество избира да убие, за да се засити! Само решава да бъде свиня, без никой да му го натрапва.
Човекът: Така е, ИЗБОРЪТ е изконно човешко право! Нима ти, едно нищо и никакво прасе, искаш да ни го отнемеш?
Прасето: Съгласен съм, свободният ИЗБОР е много важна предпоставка за постигането на спокойствие и комфортно съществуване. Но ето ти сега си тук и разговаряме вече толкова време, попита ли ме поне веднъж какъв е моят личен ИЗБОР! Мислиш ли че аз искам да умра? Това ли според теб е моят избор? Не, не е това. Ще ти кажа какъв е моят вроден, естествен, иманентен избор: И аз като всички останали живи същества избирам Живота! Чуваш ли ме и аз искам да живея. Също като теб!
Човекът: Стига си повтарял "също като теб". Ти не си като мен! Ти нямаш избор, ти нямаш права..., ти си животно, стока, храна, просто предмет. Ти си нищо, не ме ли разбираш!
Прасето: Наистина ли това виждаш или просто ти е удобно да бъде така? От тази обида ме заболя дори повече отколкото от касапския нож, който криеш зад себе си, или поне толкова много. Погледни ме в очите, моля те. Виждаш ли влагата която се е натрупала в тях. Знаеш ли че там се е събрала цялата ми болка, страданието, страхът ми от теб, жаждата ми за живот. Можеш ли да се огледаш в тези уплашени, тъжни и влажни очи? Харесва ли ти това което виждаш в тях? Това ли наистина е твоят хуманен избор: страданието, мъката която причиняваш, глупавата упойваща инжекция, която упоява единствено съвеста ти. Или може би е желанието ти да всяваш страх, да упражняваш контрол, да демонстрираш силата си? Доставя ли ти удоволствие страхът ми, защото ако е така ти си истински щастливец! Страх ме е от теб! Много ме е страх, да знаеш! По-добре ли се чувстваш сега?
Тръпки ме побиват от ИЗБОРА ТИ, човешки приятелю! Всеки един от вас хората може да направи своя личен избор: да отнеме или да даде, да открадне или да подари, да разруши или да построи, да удари или да погали, да убие или да защити живота! И точно този избор ви отличава един от друг. Защо едни хора полагат толкова много усилия, за да изградят нещо хубаво, а други полагат не по-малко усилия, за да го унищожат? Защо някои човешки същества са състрадателни и ценят живота и спокойствието на останалите живи твари, а други са по-зли и по-страшни от най-кръвожадния хищник? Защо едните изпитват желание да погалят, да помилват, да дарят ласката си, а другите изпитват само нелепата нужда да наранят, да покажат силата си, да стъпчат живота около себе си?
Какво ви липсва, приятели, какво?
Ние не сме боксови круши, ние не сме вашите спаринг партньори, ние не искаме тази грозна, жестока война или по-лошо дори - безмилостно изтребление.
Добре, избирайте каквото решите, но дано вашият избор да не носи повече МЪКА, БОЛКА, ТЪГА. И не забравяйте, че ние също се опитваме да направим своя избор възможен: А той е просто да сме ЖИВИ, нищо повече. Но докато вие градите живота си на базата на йерархии, сила, власт и притежание, и забравяте Чувствата си, Сърцата си, Свободата да се привързвате и да обичате, този свят ще е изпълнен с много болка и много страдание.
ИЗБОРЪТ Е ВАШ!
Човекът: Мамка му и ПРАСЕ!
И теглил му ЧОВЕКЪТ една яка майна, изплюл се юнашката на земята, изритал вратата на свинарника и си заминал, оставяйки я широко отворена.